Епилог 29.06-01.07.2013

...проектът ни завърши, но не и Приключението... то си продължи. 

След като стигнахме морето днес (28.06.2013) и изпълнихме ритуала по къпането, в 21:30 четиримата от КЕ+Миро и Краси – хазяина пием ракия със салата у последния. Фифо отново ни готви, да е жив и здрав. Слушаме VH1, Manu Chao – Bongo Bong. Супер. Абе, останаха някви пари от Служебните. :)

Тук не духа вятър (като на Вежен), тук си е истински бриз. Дето цяла седмица го сънуваме.

29.06.2013- събота

Снощи момчетата ме заплашиха, че ако ги събудя рано – ще ме убият... Миро спа вън на дивана. Краси стана, аз бях трети. Дойде и Велко. Планът е да засамарим целия багаж и да идем към Иракли. И да минем все пак както подобава – с тежките раници през Носа. Да го видим, че като никога се отклонихме от бяло-червено-бялото. Хаха. Тънка шега! :)

А вчера, като стигнахме Емона, от еуфорията по Бургаското забравихме да си направим обща снимка... Еми сега една – преди да тръгнем от Краси. 

Дойдохме при Бисер. Кръчмата в Емона, да хапнем. Плеснах 3 Загорки и се зазяпах във Фара. Няколко мацки от Библиотекарския дойдоха в кръчмата. Имаха практика – за туристическия потенциал на Емона. Съдържателите ги изпратиха при нас. Ама от мързел не бяхме най- разговорливи, пък и как да разкажеш за 20 минути това което вече 3 месеца и малко го пиша?!?

ЧИД на Пешовците.

Та при Бисер – супа, пататник, бира и потеглихме за Фара. 

А там: 

По пътя един къмпингар – риболовец ни каза, че няма да ни пуснат. Снима ни... 

Окей, снимаха ме на фона на Фара. 

Ама само така не става! Заобиколихме го от север и нахлухме през дупката в оградата. 

Еми това беше, от тук по- на изток по суша не става, не че не дават. :) 

И четиримата :) 

По камъните надолу и на север- към Иракли по камънака. 

Там Миро си намери каската... „ТРУД”. 

 Последна гледка към Фара и да ходим да почиваме! :) 

Разминахме се с една група младежи – Ефи и компания, дето снимаше птици на Дерменка.

 Най- сетне камъните свършиха и имахме пясък под краката. Метнахме раниците и казахме – Тук ще бъде България! 

Сипахме си от пластмасовите Бургаски и се метнахме на свой ред в Локвата! :)

Гената се обади по едно време. След няма и толкова дойде... А на Велко брат му пътуваше...

Днешния ден спокойно го пишем като ЕПИЛОГ. Все пак днес стигнахме крайната точка от Маршрута, нищо че Финала и Ритуала бяха вчера. Абе супер Приключение стана! :) 

Нещо не ми е морско. Дойдох, все пак, с нагласата за Планина, за дълга Планина. Не е лошо морето, но не ми се стои много. Мимето ми писа, че това е защото съм „планинско дете”. Май? Да.

На нас с Миро ни писна на плажа и отидохме към Бара.

2,50 лв наливния Каменьок, ама стаа. 

И 

На път за Бара видях стари колеги от Технополис – Динко и Кузмето, не са стари, окей – бивши. Само дето Бара беше на 40 минути от бивака ни... на другия край на плажа. :) 

Докато лочихме бира на Бара дойдоха Петя и приятелката и, дето ни интервюираха по пладне в Емона. Дадох им skype и mail за контакти. Думата „Витоша” се прокрадна във въздуха като бъдещ общ план. (4 месеца по- късно нищо...:))

След първата бира – втора с цацка за 3 лв. Ко му плащаш? :)

 Трета бира.

Миро ходи до магазина за 4 двулитрови Бургаски за Бивака.

Четвърта бира. Фифо се обади да вземем зеленчуци до магазина. Пак Миро отиде, че аз съм бос, а той със сандали, а пътя е чакъл... и мен ме мързи повече.

Затворихме Бара малко след 19 часа, но какво пък, работното му време е до 17...

Не спират да прииждат хора с раници и палатки. Все пак е събота преди Джулая. Бах Джулая, бах лудницата. Искам си в София, хаха не съм вярвал, че ще го кажа! :)

На път за Бивака ни настигна Ефи, искаше да ни помогне с торбите, но аз не го допуснах, двама здрави мъже сме все пак. Пък и бях честен и и казах, че бивака ни е на края на Света (плажа). И тя с неохота си тръгна. Без телефон. Без скайп. После в Бивака всички ме критикуваха, че съм отпратил момичето. Така и не разбрах защо.

Малко след 20 часа бяхме на терасата над плажа в гората. Супер място. 

Беше дошъл и на Велко брат му - Данко. Ядене, пиене, музика, сладки приказки и огън. Аз в 23 часа най- късно съм „вкарал погледа” и съм заспал. Миро си е легнал до „кухнята”. Аз и Гената до огъня. Данко до нас. Само с шалтета и чували. Велко долу на пажа, а Фифо и Митака в палатките. Ей, ако има Олимпиада по най- смотано позициониране на шалте ще взема първо, второ и трето място едновременно. Зор, но умората явно е била по- голяма!... 

30.06.2013- неделя

6 и нещо, с Гената се размърдахме. Нагрочило се е. Май ще плющи днес. Чета sms от 23,30 часа, явно съм бил в Страната на Сънищата. В канчето ми няма бира, има паек. Трябва да мсиля схема за евакуация днес и да стигна поне Несебър. Каквото и да е. Докъдето и да е. Мисля си. Хубаво ми е. Не разочаровах себе си, не разочаровах приятелите. Гордеят се с мен и това ме кара и аз да се гордея със себе си. Скромност. Какво следва? Друга Пътека, или онази паралелната на тази, за която писах глупости по- рано? Ще видим скоро.

Почна да гърми. Гената се активизира, а мен ме мързи. Ако завали – всичко в раницата, дъждобрана отгоре и към бара, там е мястото за мислене. Гената разпъва още една палатка. Време и аз да се евакуирам. 

 Леле, заваля като лудо! Генчо и Фифо са в палатките. Ние с братята и Миро зяпаме дъжда. Понамаля, и Данко влезе в палатката да спи.

Миро гледа тъжно... 

Оставих си котлона и колкото газ беше останала на другите, да си готвят, пък ще върнат коФлона като се видим в София. С Миро и Велко решихме, че е време за Бар и Бира. Събудих Фифо, Гената и Митака, сбогувахме се и поехме по дългия път към Бара. Раницата ми беше съмнително лека, сякаш съм забравил нещо. Но кво ти пука, нали другите остават. След мълчаливо ходене в сивотата под дъжда видяхме, че Бара от вчера не работи... Но до него имаше друг. :) Първо Бургаско, второ, картофиии. Бре, неприятно време - идват къмпингари да се гласят за Джулая, пият кафе, а картинката продължава да е невесела. 

Трета бира.
Четвърта бира. 
Спря да вали, има синьо, че и слънце ще се покаже! 
Оп, Митака дойде. 
Оп, отвориха вчерашната кръчма - местим се там на бара. Ха, Митака каза, че и той е спал на плажа... 
От единия до другия бар пак се видяхме с Петя от вчера, тръгва си, че има изпит, след него ще се върне. Май и аз да тръгвам по- късно, пък ще се върна по- натам с "морска нагласа". Хм, смениха флага от червен на зелен. 
Наздраве от другия бар. 

Почерка започва да става един такъв... нечетлив :) 

Дойдоха Митко Дизела, Ели и Панчика от Лойч. 

Малко след тях цъфнаха и Фифо и Гената. 

Доизпихме Служебните пари... останаха някакви монетки, които пазя сега. 

Бири, къпане... Миро се пробва да си научи телефона да плува, влезе с него в морето, еми пое вода... и до там. Дадох му резервния си телефон, че заминаваха с Дизела за Румъния на концерт. 

От билките, които си брахме по пътя за чай беше останала лавандула. Велко сви цигара, имаше приятен вкус. :) Мина ми през главата, да остана за Джулая, но после ми мина. И по едно време чувам зад гърба си: "Пацооо!" - няма как да сбъркам този глас! Стела, човек, от курса! 

Била на море, някъде в района. 

Хм, и нещо от онзи ден на бара... хвалба! ;)

После пак пихме биричка, по някое време явно съм се чул с Динко и той взе, че дойде да ме закара до Несебър. Стана време за поредно сбогуване с компанията, !последна! БИРА и последна снимка. 

В Несебър - Стария град, ядене пиене, свикване с цивилизацията в София утре. На Иракли 2 дни се климатизирах, хах то там си е цивилизация, на фона на месец в гората почти без хора, всичкит тези къмпингари там, все едно представляваха малък град. Седнахме в една кръчма, която имаше гледка към... Погледец! 

Върхът, с телевизионната кула, малко след с. Козичино. Брееей и там бяхме онзи ден буквално. След вечерята просто исках да се наспя, не ми пукаше за Джулая. За пръв път в живота си съм на море в деня на прословутия Изгрев, къде ли не съм го срещал, но този път не държах. 

01.07.2013- понеделник

Цяла нощ се чуваше от баровете "тупца - тупца, тъп съм - тъп съм". Събудих се от гларусите, доста досадни твари са, особено ако ти се спи и прозорецът е отворен... 

Очевидно беше светло, но нещо ми подсказа, че Изгрев не е имало. Черните облаци не се бяха разсеяли още, току що беше спряло да вали и вместо изгрев ме посрещна дъга. Докато си събирах отново багажа напипах на дъното на раницата шишето с вода - "неприкосновения запас" - еми върнах си го в София. До ден днешен стои при сувенирите от Ком-Емине. 

Нататък е ясно. Динко ме закара до изхода на Бургас в посока София. Той продължи за Турция. 
Качи ме един пич, отиваше да прави осветлението на Цари Мали град до Белчин, щях да сляза на Ихтиман. От дума на дума се убедихме, че светът е малък, той е от съседното село на дядо ми - Врабево. Обясних му какво съм правил последния месец с един приятел от Орешак... И се оказа, че преди години е снабдявал "Кайзера" с алкохол. 
От Ихтиман ме вдигна един чичо, очевидно планинар, с интерес ме разпитваше за Одисеята ни и неусетно стигнахме София - остави ме на Враня. Качих се в автобус намбър 5 и започнах да се обаждам на целокупния народ, че съм бек ин София. Честно казано, май за пръв път се прибирам в София и го искам. Обикновено след хубав уикенд не ми се прибира, но този уикенд беше от по- дългите. Исках да си пия бирата в "моите" си барове. 
Минах през Бъг бара, само Страхо беше там. Пих една бира прав, с раницата. Подкани ме да я сваля, аз му казах, че не ми пречи и не я усещам дори. :) По този начин "затворих кръга", все пак преди почти месец от тук ни изпратиха... 
После се преместих в Wrong bar, където Зори беше започнала да бачка. Дойдоха Боро, Трайко, Емо, Яни, Мимето, Хани... заформи се импровизиран комитет по посрещането. 
Всички искаха да разказвам, да показвам снимки... не знаех откъде да започна, прескачах дните, някои неща се бяха изгубили... и това ме стимулира да напиша това НЕЩО. 
То как ли не го наричах: "Пътепис", "Драсканица"... Но ако ти, читателю драг си стигнал до тук - похвално, значи не съм бил най- досаден. Нямам претенции текстът да се хареса на всеки, все пак основната идея беше да е достъпен за хората и аз да представя моята гледна точка. Сега всеки може да разбере с подробности как се скита един месец от връх Ком до нос Емине, според нас. Пък и аз да не го забравя. На прочелите - честито, а аз сега ще си направя един ЧАЙ! ;) 

Освен споменът в главата, събрах в една кутия и: 

• молив и два тефтера със "суров текст"
• 7те карти на Международния маршрут на Дружбата
• записките ми от чуждите пътеписи
• "фирмената" тениска
• парче кора с маркировка "бяло-червено-бяло" от едно паднало дърво
• шише с вода - "неприкосновения запас"
• подковата от поляните преди Котел
• останалите монети от "служебните пари"
• и разбира се камъчето от Ком и рапанчето от Емине.