неделя, 13 октомври 2013 г.

КЕ – IX ден – 13.06.2013 –четвъртък

ПЛЕННИЦИ НА ВРЕМЕТО 


или


 ВТОРИ ПРИНУДИТЕЛЕН ДЕН ЗА ПОЧИВКА


Не знам към колко се събудих, но беше от шума на ураганния вятър навън. Казах си: „Добре, че сега не сме на вр. Вежен!” 
Обърнах се на другата страна и продължих да спя. До към 11 часа. Станах да се погрижа за краката си. Едната плюска се беше скрила – мазнах я със „Здраве”, загрубелите палци и тях. Другата я дупнах с иглата и я намазах с „Йодасепт”. Направих списък какво да донесат нашите, ако утре сме на Беклемето. Фифо и той ще заръча на техните, но обхватaна телефоните изчезна. Вятърът го е издухал, по- късно като се появи ще ги продиктуваме. Сега чух прогнозата за времето – от събота се оправя. Днес е ден за сушене и лешперене, утре дано тръгнем. Повечето ми неща са сухи, прилагам схемата на Пешо всичко да е „в торбичка в торбичка”. Самата раница е леко мокра, а дъждобрана за 8 лв остана без десен ръкав като го събличах снощи. :(
 Настроението този ден явно е било минорно, сега като си гледам снимките виждам, че нямам нито една от дата 13.06. Затова продължавам директно с писаното в тефтера, и то не е много, само един лист.
„Генерал” играем пак. Ядем боб и ядки. Дояждаме каквото ни е останало в раниците. Нали утре ще ни зареждат родителските тела. Пием бира. Райко ту се покаже за малко, ту се скрива. Основно го няма. От мъглата се вижда само до 10 метра напред. Поне сме само ние в хижата. Какъв хаос от мокри дрехи спретнахме в столовата...
От утре движим по третата карта.
18:20 часа. Вали като из ведро. Бих на барбут, паднах на генерал. Поръчах на мамчето по телефона разни неща, дано е чула за бирата, ама тя трябва да си знае. Пуснах и на Пацо смс, ако иска уикенда около Ботев да се видим. Сега вятъра пак отнесе обхвата и не мога да се разбера със Зори уикенда къде да се засечем. Фифо забърква някакъв ориз.
20:30 часа. Бих на генерал. Допиваме втората бира. Икономично. Навън валят жаби. Вчера – мъгла, вятър и слаб дъжд. Днес + мълнии и порой. За утре не знаем. Може пък и да се измокрим и да слезем в Орешак да изчакаме по- добро време на гости у Фифо и тогава да продължим. Утрото е по- мъдро от вечерта. Дано е и по- сухо. А ако има мълнии, май трети ден на х. Ехо... Я да намажа плешката с конското мазило (едно зелено) пък...
Ориза беше супер, дрехите изсъхнаха, дъжда не спира. 21:30 часа е и може би е време за лягане. Ставане в 6 часа. 

СУХАТА СТАТИСТИКА:

Пак 00000 :(


М да, и сега като се връщам към този ден настроението е едно тягостно. По- далеч от  коридора на хижата не стигнахме, така и не излязохме и тримата навън. Фифо си купи компас (този път истински). Че на неговия червената стрелка сочеше юг. Или са объркали боята китайчетата, или са разменили тайно магнитните полюси на Земята. По- вероятно е първото, моя компас си беше окей, ама не става за взимане на азимут. Поне вече не стъпвахме като Робокоп, походката се оправи горе долу. Стреснах, че тук може да ни се провали Прехода. Пусто нали все мисля, обмислям всякакви варианти. Идеята за слизане в Орешак и гостуване на Фифо беше яка, но повече ми се продължаваше по план. Пусто време! Но това е част от играта, то само с хубаво време всеки може. Хайде драги, да приключваме с този ден, да видим утре ще се оправи ли времето, ще има ли емоционална среща с родителите? Иначе казано: Ще яде ли Асан баница? :)

Няма коментари: