Първи принудителен ден за почивка
09:30 часа – късно ставане. Днес е ден за почивка и
съхнене. Станислав закара сутринта Криси и Мъкси до Етрополе да си бягат за
София с автобуса.
Te
милите успяха за 3 дни да вкусят от почти всичко в планината. Жегата към връх
Мургаш в събота и приятното запознанство с говедарите. Дългия преход през Витиня
до хижа Чавдар в неделя. И уж късото ходене в понеделник, което обаче беше
съпроводено с адски пек, дъжд, град, светкавици и гръмотевици и малко губене. :) Класика, която мисля че им хареса, защото както казваме ние вечер – като махнеш
лошото от днес и остава само хубавото.
Пече слънце, но нас не ни е яд, 100% след обяд ще
завали. Дано утре е окей времето и да пробваме да наваксаме с един дълъг преход
(направо да прескочим бивака до бившата хижа Планински извори и да дадем газ
към хижа Ехо.)
Ей такива неща
са ме вълнували сутринта след като си пръснахме „бомбата” из цялата хижа и
навън на поляната. Мокри дрехи и обувки навред.
Останахме сами
отново тримата. Хижаря си слезе в Етрополе, разбрахме се вечерта да ни качи
нещо за хапване и бира. За обяд си имахме от нашите запаси.Фифо спретна един
оризец и го хапнахме под навеса отвън.
Много приятно местенце. Даже имаше
обхват на телефоните и се чухме наред с роднини и приятели. На всичкото отгоре
имахме и тивилизор. Пуснахме го по обед да чуем едни новини... За какво ли ни
трябваше, казаха за една жена, дето не е извадила късмет и не е оцеляла от една
светкавица. Лошо. И прогнозата за времето беше същата, за доста дни напред.
Към 13,30 часа
се скупчиха облаци. Няма да е слънчево цял ден, много ясно! :) После кръстословици решавахме, времето да минава. Пописах в тефтеря (бях на 1/3
от него вече...)
Ех, Наде, морето е далече, дали ще стигне тефтера?
От 16 часа не е спирало да вали.
Добрата новина днес е, че не свети и не гърми.
Дъждобрани имаме, от дъжд не ни е страх. Проблем биха били мълниите по билото
утре. Ако не мине номера да стигнем до х. Ехо имаме алтернативи – х. Свищиплаз
или х. Паскал. Важното е да мръднем, да не стоим повече на едно място. Природа
– иди я отгатни, както е казал Волтер. Остава да се потопим в барбута и чайове
в базовия лагер. Станислав още снощи като разбра, че правим КЕ и заразказва за
миналогодишните КЕ-йци. „Мъж с торба в ръка и дъщеря си” – сетих се за пътеписа
на Руми. „Сама жена със 7-8 мъжа” – пътеписа на
Яница. А като каза за „момчето със самолетите” разпознах Титовия
пътепис. Брей, дали и за нас така ще разказва догодина?
А да, за малко да забравя:
СУХАТА СТАТИСТИКА:
Еми кръгли нули 0000000 :)
Даже и на
рисунки ме удари. Ха ха! :) И продължавам директно от тефтера:
Поне има MTV Rocks и VH1. Radiohead къртят с Creep. Към 18 часа дойде
Вальо, помощника на Станислав. Чорбаджията имал работа и успяхме да се
сбогуваме с него само по телефона, не се качи до хижата. Вальо донесе пържоли,
продукти за салата, „Миражки”, шоколади и вафли, е и БИРА де! :) Добре хапнахме пак, и
тези две вечери, заедно с 2 нощувки и бани ни струваха по 30 лв на човек. Какво
му плащаш?...
След вечерята се
сбгувахме с Вальо, казахме му, че утре тръгваме максимално рано, само ако валят
жаби ще останем. Продължихме със заровете, музиката и чайовете до 23,40.
Не ни се лягаше
най- много, ама трябва, алармата на телефона ще звънне утре безкомпромисно в
05:00 часа, пък ако валят жаби- оставаме, ако не – багажа в раницата, на гърба и
„Давай, момче!” Да ама сън не хваща, едни гадни мухи кацат, кацат, все едно сме
летище. Е, сами сме виновни, че не затворихме днес варатата. Сега е и жега, ама
нали цял ден печката бумти да съхнат дрехи и раници...
А, все забравям да напиша, че след четвъртия ден ставаш
машина. След първия или втория час не усещаш раницата, ходиш като зомби. Малко
време, за да се свикне просто се изисква. Само дето, както казва Фифо – „Вечер
машините не ги болят раменете.”
А, да. Биха ме и на барбут.
Два пъти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар