Ще има ли „Ужас” от Върбиш до Риш?
06:00 часа – аларма. Не спах много добре –въртях се и се будех здраво.
Че пък и сънувах, че имам рожден ден и не мога да намеря бонбони да купя...
Само един шоколад, кутия цигари и запалка.
М да, странен
сън, ще кажеш, че не съм се уморил предния ден, или наистина вече и умората не
ни пречи. Но да продължим с Тефтеря...
С Велко сме машини вече в оправянето на багажа,
бързи, смели, сръчни. В 7:10 сме в ресторантчето (столова не е подходяща дума,
въпреки че се води хижа...) и си чакаме закуската. Пак ще тръгна с обувките, да
не ми тежат на гърба. Днес като стигнем Ришки проход и ще сме минали 2/3 от
предпоследната карта. Последната е за 2 дни по 10 часа. Замирисва леко на море.
Ако няма аварии, в петък сме там! :)
Хапнахме си тостовете (по 2,4 лв) с кисело млекце (1
лв) , стана 7:40. По телевизора дават кадри от протеста в София – много народ.
Айде да си ходят тея. 12ти ден на протест пише.
Не обичам да се размотаваме сутрин, но винаги така
става. Защо ставаме в 6, като по- рано от 8 не тръгваме? Пак ще се лее пот в
жегата на слънце по баира.
„Хижарката” ни
направи тази снимка в 8:10 и потеглихме натам, откъдето дойдохме вчера. Но този
път не по асфалта, а по далекопровода надолу, по един черен път, беше доста
росно и се поизмокрихме. Но пък така ни излезе 1,6 км, демек 1 км сме спестили
като не сме минали по шосето. В 8:30 бяхме пак пред Baboy-а, ама не го посетихме
този път. Спряхме при една върба и чешма, дето била много лековита, но не беше
вкусна, а солена... Фифо си свали сандалите и сложи обувките. Измихме си очите
със солената вода, все пак с това е известен курорта... Тръгнахме по моста и на
изток по асфалта, като реката ни остана вдясно. Асфалта скоро свърши и се
превърна в гаден черен път. Базикахме се, че изпуснахме една каруца – замина
натам докато миехме очите. Минахме към километър пеша и бръмна една УАЗка.
Махнахме и. Горски бяха. Качиха ни. :)
Така и не
разбрахме къде отиват, но им бяхме по път. Голям кеф, ще отхвърлим доста
километри, което е добре дошло за тежкия ден. 20-тина минути ни возиха.
Решихме, че сме избили рибата. Оставиха ни на една чешма, направена от Фахри
Мустафов за починалия му син Асан Фахриев. Наляха си вода и се върнаха, отиваха
в друга посока.
Митака им даде
едно шише с ракийка 0,5 литра. Верно че ни возиха 5 км, но аз не одобрих.
Евала, че ни качиха, ама чак пък толкова... Казаха ни да продължим по черния
път и след 2 км да свием вдясно и нагоре по някакъв път, който едва личал, но
по него се засичала пътеката за КЕ. Иначе бяхме подминали вече с УАЗката едно отклонение вдясно, което също щеше да ни
свърши работа. От чешмата натам се оглеждахме за почти заличения път вдясно. И
вместо след 2 км свихме вдясно след 1... Имаше нещо като стар път. Като се
почна един горолом... Първо за малко по път нагоре, после без път нагоре, из
нападали дървета... УЖАС. Решихме, че не е тва пътя на горските и най- умно
беше да се върнем... ама назад е ад, пробвахме да се пуснем по едно дере... И
там същия ху...бав АД. Митака по сандали джапаше, голям герой излезе, цял ден!
Ама и голямо псуване падна де, по нападалите дървета навсякъде. Некъф ужас,
некъф ад, както казва Светльо Хиподилски. Грам не ми беше за снимки, нямам ни
една, Митко даже клип прави как се провираме...С голям зор все пак се добрахме
до чакълестия път долу пак... за час и
половина минахме едва 3 км. И се бяхме върнали почти в изходна позиция... Малко
почивка и продължихме по пътя. Не след
дълго (към километър) видяхме къде е трябвало да завием вдясно. И мотористите
са си оставили следите. Има си и маркировка, и табелка... Избързали сме. Еми
спестеното време с УАЗката замина, че даже се уморихме повече с това бродене из
нападалите дървета без път и пътека...От отклонението вдясно има стръмно, но
кратко изкачване, след него дълго спускане към р. Елешница.2 сърни днес
стреснахме. :) Следващата ми снимка е чак при реката, на чешмата до нея в 12,20 часа. 3 часа без снимане съм изкарал.
2 снимки и пак
голяма пауза на апарата, втората снимка е на горското стопанство Елешница. До
него стигнахме след кратка пауза на реката да измием краката и да си налеем
вода от тази чешма. От нея до г.с. са няма и 5 минути. Пристигнахме в 12,20 часа, 13 км ходене, возене и губене до тук. :) Време беше за обяд. Жегата ставаше нетърпима и влязохме в дворчето на горското
стопанство, нямаше никой. Имаме към 20 км още за деня. Седнахме на сянка и
разпънахме софрата. Аз си изпих едното кенче Шуменско от Котел, вчера само ги
носих трите, така и не пих от тях, нали не спахме на бивак, а в хижата... Намятахме
си още влажните дрехи на оградата да съхнат и станаха мишена на стотици
насекоми, като диви пчели бяха, пиеха вода явно от дрехите, малко се притесних
да не ни изпожилят но се мина без авария. Основния път продължава напред към
село Бяла река. По него има и табелка за вода на 200 метра, но аз си имах
достатъчно и не ми се ходеше, Фифо отиде и напълни.
След хапването и
почивката поехме не напред за Бяла река, а надясно т.е. изток. Има едно поточе,
приток на р. Елешница, но тук явно не съм си записал, че трябва да пресечем и
него. Имаше 2-3 пътя надясно и никаква маркировка. Пръснахме се по всички
пътища и си подвиквахме, но никой не откри маркировка, аз към километър минах в
търсене (GPS-а,
така де – крачкомера беше в мен). И като прибавим 3те км от сутринта станаха 4
км губене за днес. Събрахме се, след като никой не намери маркировка. Само Велко
беше минал през поточето. Мислихме, мислихме... само този път вървеше на изток,
другите тръгваха леко в източна посока и после хващаха на юг. Измислихме да
тръгнем по на Велко пътя. Все пак Велко каза, че по- натам е видял следи от
мотори. Ей тея нашите хора пак ни спасиха. :) По едно време даже видях маркировка на едно дърво вдясно. Много ми се беше
набило окото вече. Велко я беше пропуснал, а тя е една на 600 метра да речем.
Всичко е наред, пак сме на прав път!
Скоро видяхме и
новите табелки, които агентите от http://planina.e-psylon.net/
бяха поставили при разчистването на джунглата. Та от новите табелки започна не много
стръмно, но адски продължително изкачване под ужасно слънце. Сянката... какво
означава сянка? Целите протекохме. Може би най- гадното до момента. На вр.
Вежен в студа се чувствах по- добре. Усещах сега как главата ми пулсира от
жегата и ще се пръсне. От тениската и кърпата, с която си забърсвах лицето
буквално изстисквах вода.
Почти не
говорехме, искахме час по- скоро да влезем в гъста гора на сянка. На една
полянка в 15 часа видяхме поставена кара формат А 3 на едно дърво, бях чел за
нея, пак е дело на Форумците. Продължихме по маркировката, скоро тя се
разделяше на две, ама явно само аз видях това. Бях последен, другите без да
видят си избраха десния (по- полегат) път. И двата стават, левия е по билото на
Байрака, а десния го подсича. Все тая де, без друго не искахме да го качваме, но
все пак трябва да се внимава и да се гледа. Пътя стана пообрасъл, но далеч не
беше джунгла. Пък и в гората е сянка, пътя беше по равно, че и с леко спускане,
екстра!
Докато не дойде отново едно голямо качване, право нагоре, без пътека, но с маркировка. Пак
ни се извадиха душите. До 16:40, когато пак видяхме табелките за билната и
подсичащата маркировка на Байрака. Няма снимки, няма спомени... писал съм в
тефтера: „От там имахме слизане основно,
после малко качване и пак слизане до една табелка – ВОДА 200 метра.”
Оставихме
раниците на пътеката, тя прави лек ляв завой, а водата е вдясно. Сипахме си
вода, починахме, решихме че сме наближили. Пък и Фифо разправяше, че е чел за
някаква беседка с чешма преди прохода, значи не е нужно да го стигаме. Моята
идея беше да спим на беседката с чешмата с петте чучура, за която знаех от
пътеписа на Тито. Водопоя ни беше от 18:20 до 18:40. Поободрени хванахме черния
път и решихме че наближаваме... ама какво наближаваме? А де? Пътя беше широк, с
прясна маркировка на често. Даже имаше и такова:
Не, мерси, ние
от ляво идваме, значи сега сме надясно! :) Една змийка видяхме с Велко, нещо бяхме поизостанали и пак сме си говорили,
докато извадя фотото и да ида при него и змийътъ и тя се скри. Според Велко
беше водна, аз не можах да я видя хубаво. Все тая. Важното е, че по пътя имахме
добра скорост, абе трябваше да стигнем скоро някъде. И пак да, ама не. Пътя
свърши! Маркировка имаше, но беше през едно дере нагоре с нападали букове -
непристъпно. И те бяха млади, но очевидно не са от много скоро, младите клони
се бяха ориентирали да растат нагоре към светлината, въпреки че дървото е
паднало почти хоризонтално. Голям зор видяхме, ходехме нагоре вдясно от дерето,
по него не можеше и в 19,40 излязохме на гледка, много високо бяхме, в
далечината се виждаше Риш и съседните села.
Ето какво написа Яница във форума, след като се върнах, докато пишех началото на този пътепис:
„Това проблемното дере е онова дере под Голям Дебелец, в което се забихме и ние със Стефан и Вангел. Маркировката се отбива някъде над него и вдясно, но и ние тогава не видяхме къде. Сигурно сте сложили табелка при първото маркиране, но е паднала и човек се увлича по пътя и пропуска отбивката. Трябва да се внимава като се стигне до него - то е единственото неразчистено място, няма как да се сбърка - и да се върви вдясно и отгоре като се дебне за маркировката. Не е продължително и ако човек се оглежда сто процента ще се включи пак в маркировката безпроблемно.
Дано като пак го коментираме тук, тези които тепърва ще ходят да не се дерат в падналите дървета. Защото това дере едва ли ще се разчисти скоро, макар че е всъщност стар път, може горското някога да го разчисти.
Пък и може да си стои за атракция, да пробват ком-еминейци какво е ходене в паднала гора
Вече съм
съгласен с нея! :)
Един шоколад и
газ, въпреки че беше красиво, че прохода се чуваше далече някъде и в ниското,
очевидно (ушечувно по- скоро) имаше още много път до него. Тук някъде в дерето
си загубих шапката. Този път Велко не ми я намери, за разлика от първия. Той
пък даде жертва канчето си някъде по драките... От мястото с гледката започна спускане с
честа маркировка, но без пътека и с много клонаци. Ужас, ставаше и тъмно в
гората. Няколко спускания и качвания и стигнахме до черен път с нова табелка
Емине наляво. Поехме по него наляво, в противоположна посока видяхме стара
табела за Върбишкия проход, значи това е пътя. Доста ходихме по него,
маркировката беше рехава.
В 20:50 бяхме на
асфалта на Ришки проход.
По него само
няколко метра надясно (юг) по асфалта и пак вдясно. (Приблизително 36 км до тук
от хижа Върбишки проход). Та вдясно от пътя по едно сухо дере вървяхме може би
20 минути надолу. Добре маркираната пътека излезе на асфалта, точно там има мост
над реката. Пресякохме шосето наляво и ни посрещна табела за КЕ и ГС Яйлата.
Хванахме макадамовия път и вървяхме по него. Беше почти напълно тъмно. Вляво от
нас беше реката, вървяхме срещу течението и. Отсреща на другия бряг видях
покрива на навес. Предположих, че може да е чешмата с петте чучура. Велко взе да
слиза, но се оказа стръмно и може би далеч. (Немой дере май се казва реката.) Чудех
се дали да не се върнем до асфалта и по моста да минем на другия бряг и от там
да атакуваме навеса. В това време дойдоха Фифо и Митака (на последния днес пак
вадих кърлеж в гората, след Голямото изкачване без пътека
Няма много
снимки този ден.
Велко си опна
палатката на полянката. Аз реших да спя на пейката с чувалчето. Митака каза, че
ще легне на масата след вечеря, че е по- широка. Фифо в последствие разпъна
само комарника на палатката и легна на бетона под навеса. Е, имаше комари, все
пак бяхме до реката, но се ядваше. Поизплакнахме се на студената чешма, аз
набързо изстудих второто кенче Шумеско от Котел в коритото на чешмата.
Хапнахме, пописах малко в тефтера, но пеперудите са доста досадни на светлината
на челника и оставих за сутринта да допиша докато другите се моткат.
СУХАТА СТАТИСТИКА:
21,30 часа бивака след Ришки
проход – чешмата с 5 чучура 320 м.н.в.
38,9 км/ден***522,1км ТОТАЛ
8,50 часа
движение***4,4км/ч движение средно
4,35 часа
престой
13,25 часа общо
за деня***2,9км/ч общо средно
Та обобщено,
като цяло Върбиш-Риш се минава доста добре (като съм чел какво е било преди
това, как са го минавали за 2 дена и са се движили хората с 400 метра в час, си
е супер направо!) Е, има какво да се желае съвсем малко от маркировката, и
разчистване на клоните по това дере нагоре. Но. Благодаря много за
организацията която са направли форумците и за свършената работа. Точно като са
го правили започнах да чета из форума и получих приятна изненада за 25 май
(рождения ми ден) като прочетох, че са разчистили „Ужаса”, „Джунглата” и бях
много доволен, че са хапнали агне.
Другия път с удоволствие отивам и аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар