Предисторията на нашето Ком – Емине 2013

Започваме историята мааалко по- отдалеч

16-17.03.2013 – Запознанството с Филип (Фифо), 

 другото главно действащо лице от настоящата драсканица. Бяхме заедно през зимата в Рила, на хижа Венетица. Аз бях попаднал там покрай общи познати от две компании. От дума на дума се оказа, че той, Ели и Надето са возили Пешо (чичо ми) на стоп на рождения му ден, вече по- миналата година от Острец (Априлци), нагоре докъдето може, на път за хижа Тъжа.  После разбрах, че е от Орешак и техните държат една от 100те Национални кръчми на България, а именно - Кайзера в Орешак. Това допълнително ме впечатли. Завършил е в Черни Осъм училището за планински водачи, абе убаф чиляк с две думи!

А, да! Бил е търговски представител в „Загорка”, но от февруари е безработен, аз пък от януари безработя и понастоящем сме един вид колеги. ;) Дотук с визитката му.

Март и април месец се събирахме с части от компанията от хижа Венетица на по бира в Бъг бара, където бачка Мира (до Софийския университет).

 В края на април, по Лазаровден си бях по Ловеч и отидох на стоп до Орешак при Фифо – правиха трескава подготовка за нещо. Оказа се, че по Великден техните се грижат за хапването и пийването на гостите и участниците в празника, който се случва ежегодно на Изложението. Фифо ме покани по Великденските празници в Орешак – да му погостувам и аз с радост приех да помогна с каквото мога (наливане на бира) за 2-3 дни.

 

На 03.05.2013 вечерта късно пристигнах на разклона Абланица с автобус от София...(няма да коментирам, просто така се стекоха обстоятелствата та нямаше как да се приджижа на стоп). Фифо ме взе с колата и отидохме право в механата им. Хапване, пийване, сън. На другия ден 04.05.2013, като отивахме към Изложението гледахме Балкана насреща – частта около връх Амбарица. Снегът безмилостно се топеше всеки ден. Поработихме – аз на крана за наливна бира, той на мръвките. Вечерта пак хапнахме и пийнахме и Фифо ме попита: „Абе, Пацо, ти мислил ли си си за Ком – Емине?”

Еми да, бях си мислил, от 2003/4 година някъде ходя по баирите. Стара планина ми е родна едва ли не. Много пъти съм си го мислил, но все си казвам, че е много - първо като разстояние, после като време, което е необходимо, а и екипировка, че и подходящ партньор... А пък с организирани групи не ми се занимава, тъй че по- скоро никога не съм мислил за това като за реално осъществимо деяние в този ми живот. Сега обаче нещата седят по друг начин – двама безработни, които си имат екипировка почти на 100%, очевидно много свободно време и интерес към планината... ами то това май е достатъчно. Спогледахме се, (верно си бяхме пийнали, ама не много) и оставихме „за сига така” нещата.

На другата сутрин 05.05.2013 като погледнахме Балкана отново, отивайки за Изложението вече не го мислихме, беше решено. Ще го направим и то в най- скоро време, докато още ни дават от безработните пари и имаме време.  

На 6-ти тръгнах от Орешак за Стефаново при дядо. След Гергьовското агне там си поседях още ден-два в Ловеч и се започна една трескава подготовка... Написах в google „Ком Емине пътепис” и попаднах първо на този на mariana1000 (Яница).  http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=5114&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight= Много добър, четох го няколко дни, заедо с друга полезна информация от форума в който беше пуснат –  http://planina.e-psylon.net . От там попаднах на пътеписа на Тихомир Иванов – Тито http://rvetito.blogspot.com/2012/12/blog-post.html . След него и на този на Михаил Мухлов – Мишо http://www.mouhlov.com/blog/ (Мишо дълго време беше спрял с пътеписа на 14ти ден и така докато заминахме ние, все пак успя да го допише преди мен – малко преди края на август) ;) и на Мечо Пух - http://www.bushcraftbg.com/forum/index.php?topic=369.0 и на Руми Христова.  http://rumito-h.blogspot.com/2012/12/blog-post.html  Четох ги с интерес почти цял месец, водих си бележки, правех разчети по дни – кой ден колко да ходим и кой ден къде да спим. Стараех се да запиша проблемни места, където трябва да се внимава и попивах информацията, къде са се губили и обърквали хората преди нас. С идеята да не повтаряме техните грешки, но както добре разбрахме после, човек се учи от собствените си грешки... ще стане дума и за това. Фифо също четеше, разменяхме си линкове, той се зае с една статия „Къде е водата” и я разнищи. 
Купих 7те заветни карти на Ком – Емине, част от Международния маршрут на Дружбата Е3 (накратко КЕ за България) от подлеза на БСФС. С Централна Стара планина знаехме, че не би трябвало да имаме проблеми – все пак сме си от там (е не се оказа баш така в действителност мухахаха), обаче Запада и Изтока малко ни плашеха. Това което бяхме чели за Джунглата между Върбиш и Риш и полетата без маркировка последните няколко дни малко плашеше... но, ще се справим някак! Същия ден Фифо каза, че е уредил лека двуместна палатка – 2,2 кг от Гената, ще ни я даде, а от друг негов приятел ще вземе и GPS. Супер, нещата се нареждат, ентусиазма се засилва с всеки изминал ден. По цял ден мисля само за това, разказвам на приятели наляво и надясно, ама хем искам да се похваля, че ще правим Големия Преход, хем малко ме е страх, че да не се прецака нещо и после само дето съм говорил... И понеже, нали сме безработни все мрънках на компанията, че нямаме пари, да вземат от солидарност с идеята ни да ни съберат по 10 лв за Каузата. Абе като циганка си просех, няма какво да си кривя душата. :) 
Правих си най- различни списъци – с разстояния (километрични и времеви) между хижите и местата за бивак, списък с екипировката, списък с личния и общия багаж, списък за купуване на продоволствия от магазина и аптеката, списък..., списък със спонсори даже направих! Като дори имах желание и им казах, че ще си направим тениски с техните имена, които да носим по пътя. Хахаха къде на шега и майтап, къде на сериозно, но „за сига така остава...”

11.05.2013 – ден за размисъл преди парламентарните избори. С Емо решихме и отидохме на море. Там, на безлюдния плаж на Лозенец и в село Изгрев в !Странджа! планина започнах да пиша на хартия Предисторията на нашето КЕ 2013, пиейки вече топло Бургаско :) с пясък.

„Днес, пътувайки насам към Мурето по магистрала „Тракия” не издържах и писах sms на Мимето: “Az vyarvam v sebe si i vyv vashite 10 lv ;) mnou qsno, 4e 6te go napravim! Ve4e mi e morsko, nablijavame.” Движихме се с колата успоредно на Стара планина, имаше чудесна видимост, гледах как бааавно отминават върховете, познавах ги добре по формата им. Писах и на Фифо: “Pytuvame na iztok, po magistralata, usporedno na nasheto Predizvikatelstvo. Nastryhvam kato gledam vyrhovete. I ne e ot klimatika!” Фифо ми върна само : „:)”

Решено е. Действаме!

12.05.2013 – „На плаж. Някъде около Лозенец. Географската ни мисъл с Емо ни казва, че зад близкото изпъкнало – нос Маслен нос, следващото което е мнооого далеч и едва се вижда навътре в морето е н. Емине. На има няма 50-60 км по въздушна права линия е, а едва се вижда. Леле, какво ли са тогава 650 км? Не знам. Рапан.”

Дните след морето минаха в още четене. Започнахме да мислим за дата, не ни се стоеше повече в София. Навсякъде по форумите пишеше, че 15 юли-15август е най- добре - времето е „най-стабилно” в планината (ако изобщо може да съществува такъв термин). Еми да, но на нас не ни се чакаше и решихме да го направим още в началото на юни. За целта аз си направих едно самостоятелно ходене до Витоша на 19.05.2013, но то бе самостоятелно само от Княжево до сливането на пътеката ми с тази от Алеко. Оттам ходих след едно момиче с много добра крачка нагоре, поизморих се да си призная, и така на Черни връх се запознах със Зори Стъпката. На Черни се засякохме и с Надето и още хора, и дружно слязохме в с. Кладница на бири, където им разправях с ентусиазъм за пъкления ни план с Фифо. Получих уверение, че някой ден ще ни дойдат „на свиждане” в планината, когато не са на работа. Доста хора вече бяха изявили желание да се присъединят към нас за малко по този начин.

Скоро след това дойде рождения ми ден. Вместо гуми за колеото, за които ме подпитваше небрежно Шошо, си харесах в Ред Рок сандали и покривало за раницата...и си ги поръчах от приятелите. Като бонус получих и малко, леко газово котлонче, а не като моя тежък туч! Явно съм слушал през изминалата година. Благодаря ви, приятели, надявам се добре да сте си изкарали на селото на Яни – Попица. :) Благодарности и на Калина от Red Rock (малко реклама) – за направената отстъпка, чрез нея и тя се включи към Подаръка ми и нашето Приключение. А най- неочаквания подарък беше от форума  - имаше тема, че форумците са яли агне - завършека на почистването на "Ужасът между Върбиш и Риш". Значи теренът е разчистен от нападали дървета и няма да ни е трудно, както пишеше в ланските пътеписи. Да са живи и здрави! :) Остава да уредим датата. 05.06.2013 звучи супер! За целта в малкото оставащи дни до тази дата аз си купих и челник (двата, които имах не ставаха...), взех си и една ветровка на Djack  (ама не Daniel`s) – другия. :) 

Рождения ден мина, с Фифо решихме да направим една Витоша. Речено- сторено. Еми супер си ходим, машини сме и ветровката работи, нищо не може да ни спре. Получихме дългосрочната прогноза за юни от Павлета Терзийска – лицето на времето по БНТ и приятелка на Калин от бившия ми офис. Ми какво да ви кажа за прогнозата... излезе на 29-ти май и аз мога да напиша същата...само един цитат ще пейстна тук, имам  цялата, пазя си я, но такива са от БАН явно...

„Условия за по-повсеместни и по-значителни като количество валежи ще има в началото на месеца и около 9-12-ти. Между тях ще има периоди с относително по-стабилно време: предимно слънчево, валежите ще бъдат  по-локални, а дневни температури - по-високи. Сравнително по-хладно от обичайното ще бъде през първите дни от месеца, повишена вероятност за краткотрайно захлаждане има и през третото десетдневие. Все пак, през третото десетдневие тенденцията ще е към постепенно намаляване на динамиката на атмосферата и се очакват повече спокойни дни.”

Демек, нищо не ни казаха, което да не знаем.

На 01-02.06.2013 с Яни, Ани и Дари се натоварихме на влака до Клисура и от там пеша нагоре отидохме на х. Ехо – хем да ги заведа, хем да потренирам ;) Ветровката пак добре се справи. А последните 30 минути от маршрута съвпадаха с билната част на КЕ, направо настръхнах! След около две седмици по план трябва да сме там! Казах това на хижарите – Иван и Галя и те обещаха да ни чакат с топли супи. От Ехо слязохме към Розино, избягахме на дъжда, явно ще е така, след обед ще вали занапред...е факт, че по едно време изгубих маркировката и ходихме дълго време по черен път, явно и това ще е така занапред... :) Така мина и този уикенд.

Надето ми беше препратила покана за сбирка на тема: „Ком – Емине” в понеделник на 03.06.2013 в Клуба на пътешественика. Няколко дни преди това им писах мейл, че ще идем двама в понеделник на сбирка, а в сряда потегляме за КЕ. Отговориха ми, че се радват много и ще ни чакат. Въпросният понеделник беше доста динамичен, Фифо се подписа в бюрото по труда в София, после с колата му отидохме до Ловеч да се подпиша и аз...отново не на датата си... (Да са живи и здрави двете служителки, които всеки месец ме търпяха... ама студент, живее, учи в София, пътува си до Ловеч на автостоп, за да зърне майка и татко и да се подпише за ПАРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА, които съм си ги избачкал, алоооу, стига критика и завист! :) ) Сбогувах се с майка ми, отидохме до Орешак да оставим колата, видяхме се и с на Фифо техните. Баба му ни даде по една икона и молитва за късмет. Баща му ни закара до Абланица и от там на стоп към София. На бързи обороти ни спря буквално първата кола, явно и шофьорите знаеха, че е 3ти, до 5ти няма много време, а има куп неща за довършване преди Потеглянето.

Като се върнах в София минах през Технополис. Радко, бивш колега каза, че това е първият GPS, който му се опира, нямал слот за карта памет и нямаше как да му сложим карта. Куцо. Нищо, поне един трак от Тито свалихме, да имаме линия, която да следваме. Добре, но и това не е много добре, 320 км само от трака се качват, незнайно защо от вр. Ком до към Карловския дял. Еми на нас зора ни беше по- скоро за последния участък, но и така става, до там ще имаме линия, после ще имаме крачкомер за статистика на километрите, часовник, компас и да ни казва на какви координати сме, като се затрием – къде точно да ни търсят (в случай, че има сигнал на телефона да звъннем.) :) 
 „Абе баба ми все с GPS се е ориентирала...” казах аз. 
„Тя цял живот и КЕ е правила”, ме контрира Фифо, хаха. 
Нали имаме карти и компас, дипломиран планински водач е Фифо, а аз съм завършен бакалавър по География! Че и кандидат магистър, но това е друга тема. По- натам за нея. След Технополис – Клуба на пътешественика. Там дойде и Велко – приятел на Фифо от Дружба. Не са го пуснали отпуск веднага и ще се присъедини след няколко дни към нас на вр. Мургаш вероятно. Ще дойде до края с нас, има си екипировка и всичко необходимо. Екстра, няма да сме само двамата! Запознахме се с Таня и още две мацки, които водеха сбирката и разказваха личните си неволи, ами голяма част от нещата си ги знаехме, доста бяхме изчели. С тази сбирка обаче деня или по- скоро вечерта не се изчерпа. Отидохме в Бъг бара и там се беше събрал Комитета по Изпращането – посрещнаха ни с един плик пълен с кеш. :) Значи все пак ще си имаме спонсори! Може би сега е момента да изкажа благодарности освен към роднините и към приятелите – Миро, Яни, Ани, Мимето, Емо, Калин, Боби, Петя, Ели, Крум, Пацо, Надето, Гената, Ивчо и още куп хора, които ще бъдат идните дни с нас, ако не физически, то поне морално, ще се чуваме по телефона, ще разменяме sms-и и т.н. Цифровото изражение на финансовата подкрепа беше 185,22 лв. Уау, чак пък толкоз не се бяхме надявали честно казано. :) Явно сме слушкали. Нарекохме тези пари „служебни” и сме ги ползвали само по предназначение със стриктно (до някое време) счетоводство. Мира за съжаление не беше на работа и даже май не беше в София, не можахме да се сбогуваме. На работа беше Криси, по едно време дойде приятеля и – Мъкси. Питаха ни какъв е повода да сме се събрали толкова народ. Обяснихме им за пъкления си план и че това е нещо като изпращане. Бързо се осведомиха кога ще сме на вр. Мургаш и се разбраха с Велко да се качат заедно– имали 4 почивни дни и им се цъкало в планината – да ни правят компания. Окей, още повече, още по- весело. :) Айде да си допиваме по- бързо бирите, че да лягаме, защото утре е

04.05.2013. Цял ден трескава подготовка на багажа. Извадих всичко по списък и го подредих на леглото. И започна една чистка: това – да, това – не! Радвам се, че нямах кантар, може би щях да се уплаша. И все пак като вдигнах раницата си беше доста тежка...пак редуциране, айде 200гр надолу - оставих плажното масло тук, без това нямам проблем със слънцето, жалко за 15те лева, които дадох за него. Чух се с Фифо, беше ясно за какво се чуваме – същия проблем. :) Минах през Бара да си взема гетите, че бяха в една приятелка, пих още някоя биричка и се прибрах да дооправя багажа. Излишно е да обяснявам, че сън не ме хвана, къде от вълнение, къде от нетърпение. Доста по- спокойни нощи съм имал, ама карай. Легония, че утре рано сутрин потегляме! И понеже нямаше време да си поръчаме да ни направят тениски аз намерих една бяла в нас и я щамповах бързо с черния маркер ;)