КЕ – II ден – 06.06.2013 – четвъртък

Денивелации, ресторант, кърлеж, първи опит за буря

Събудих се в 7 часа. Бяхме решили да станем в 7,30 часа, все пак ни очакваше, по план, малък преход за деня – около 6 часа до х. Тръстеная. Голяма част от него е по асфалт, затова като станах пописах в „Дневничето на Пацко от Ком до Емине 2013”, както лигаво го кръстих малко след като Надето ми подари I том. :) Реших да звъннем на х. Тръстеная като се появи обхват по- надолу - да ни чакат и да кажат има ли за хапване нещо, или да си купим от Лакатник. Все пак после ни следваха 2 нощувки без хижа и само с  наша храна преди да се видим на Витиня с Емо и да попълним липсите, разчет да направим един вид. Подлепихме с лекопласт и лепенки намазаните от снощи лапи. Решихме днес да джараме по сандали, хем да разнообразим обувките, пък и хем по асфалта няма да е яко с тежки чепици... Тук дойде и мъдрото решение – ако докато ходим по асфалт и падне чалъм някой да ни качи на стоп да не го мислим много – много ами да го яхаме. Няма какво да трамбоваме по асфалт, на планина сме, не на асфалтов маратон. 7:45 – ставаме от леглата и действаме... ще има да висят прани гащи по раниците – не са изсъхнали нощес. :) 
Ей ги на и кучекотките... 

Еми и пържени филии немА, то като се замисля какво ли имА на тая хижа, ама инак не е лоша. Бат' Наско каза, че чукнал едно яйце и се разляло, да не рискувал да ни стане нещо по път, да се разстроим... айде така да бъде, и на нас не ни се рискува. :) Фифо пи едно кафе 0,80 лв., 2 нощувки и 2 бани 30 лв, 2 салати 6 лв – общо 38 лв – дадохме по 20 на калпак и 2та лв ресто ги сложихме към служебните. :) 

09:15 часа стартираме от хижа Пробойница по макадамов (даже май калдаръмов) път надолу. Вдясно от нас на снимката е осиновителката на трите кутрета и котето – големи сладури бяха всички!

По пътя надолу срещнахме един чичо от махалата под хижата – отиваше до „центъра” на Губислав за хляб. 30тина минутки ходихме с него и си говорихме, хапвахме кисели зелени джанки. На места имаше спирки...явно едно време е имало автобус да кара жителите на махалите... 

Фифо като видя, че автобус скоро няма да мине и си стъпи на краката и пак заходихме надолу. :) По едно време макадама се трансформира в чисто нов тесен асфалтов път: 

Имаше едни много ситни и червени череши, не, по- скоро вишни, ама диви. Еми НЕ стават за ядене!!! Оставихме чичото пред магазина в центъра. Той представлява една УАЗ-ка с каси бира и хлябове. Най- култовото е, че тази УАЗ-ка я кара една леля! А на мегдана се бяха събрали 5-6 баби и дядовци (надявам се не са били цялото село... но бая бивши имаше по стената на фейсбук-а им – залепени на някогашната спирка).

Скоро след шосето стигнахме до рудника, подсичайки шосето няколко пъти. Нямаше никакви признаци на действие, освен охраната, с когото се поздравихме. 

След това, като си гледам сега снимките сме допуснали една грешка... на мантАнелата написахме колко километра остават до Емона (378)...е няма как да са толкова... към 570 км да са оставали, не знам защо съм накарал Фифо да издялка с щеката толкоз,  но важна е идеята. Излъгали сме с 200 км. :)

НЕ НИ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ НА ПИСАНИЦАТА!!! 

Ама и хубаво перо си намери Фифо. :)

От там натаък е ясно, по асфалта, пък където можем – сечем. Излязохме на Губислав, Боро ме беше водил там на „пикник” – хубаво място, водата се стича по улей, отгоре са скалите за катерене, на 2 км от главния път по дефилето долу. Има място даже къде да накиснеш морни краци и не само! :) Река Петра демек. За малко да забравя, един дядо нагоре към Губислав вместо „Добър ден” ни каза: „Много бързо карате, в населено място сте!” Веселяк се оказа. Явно знаеше какви сме.

По дефилето преди имаше тротоар по който да движиш, с парапет и маркировка за КЕ-ци. (На долната снимка). Месец и малко по- късно като минах нямаше тротоар и ограда, нали му правят ремонт, но все пак беше останал знака за пешеходната пътека– много му се зарадвахме. Но не се възползвахме от него и вместо да минем по първия мост, който води директно към гарата, със самочувствие на местен преведох Фифо още напред по асфалта до РЕСТОРАНТА – Пещерата. 

Не мога и без култовия пешеходец, нали и ние сме такива! 

А това е моста, по който ние не минахме, но всички КЕ-ци май имат снимка с него. :)

Хубав мост, но Пещерата тегли повече! 

Съжалявам за гладните, но се отпунахме...  с ядене и пиене... в 12,25 часа. 

Последва сметката:

2 Пирински (дали не бяха 3, че аз май се повторих), 2 шкембета, 4 кюфтета с ПКС и гарнитури, 4 филии = 17,90 лв от „Служебните”. 45,8 км след връх Ком. Звъннахме на близки и приятели да се похвалим, че вече ден и половина движим по план. Обадихме се и на х. Тръстеная. Ще ни очакват. Имало храна, да не взимаме. Аз намазах обилно със крем „Здраве” поизгорялото от Финалгона рамо. Абе турих си го един вид на Рамо-то. И така, обедната пауза продължи до 13,30 часа. Минахме по близкия мост към гарата. 

 

На прелеза чакахме няколко минути да се източи една дълга композиция на товарния влак. 

От г. Лакатник маршрута продължава към с. Лакатник, мисля че са към 8км по асфалт с адското изкачване. Вече бяхме достигнали една от най- ниските точки на целия преход въобще – Искърското дефиле – малко под 400 м н в. (А тръгнахме от малко над 1000 на х. Пробойница по- рано днес). Голямо денивелиране за деня иначе казано. Трамбовахме по асфалта здраво, където е възможно се подсича, но като цяло бая пот се изля, че и някакви майки ни бяха в устата постоянно. Не му стига на магарето крастата и на Пацо и Фифо качването, ами взе че и загърмя и заваля, е поне бяхме стигнали малко по- равен терен, малко преди селото. Намерихме една спирка и се скрихме в нея, верно метална беше, ама ако само вали без да гърми си е супер подслон. Освежи се атмосферата от дъждеца, опита за буря така и несполучи. Докато чакахме да отмине, Фифо си намери един кърлеж на ногата и аз проявих своите умения на кърлежоизваждач, оказа съм че съм голям мастър, както по- късно ще стане дума пак.

Тръгнахме от спирката по шосето и след няколко метра вдясно от пътя видяхме чешма. Докато я уважавахме мина една бяла жигулка, намали, пък взе че и спря. Помаха ни момчето и предложи да ни качи. Еми да е жив и здрав – 1,5 км до с. Лакатник ни спести. GPSа и той постави рекорд за максимална скорост :) 51,6 км/ч. След селото (15,30 часа) изкачването продължава. Минава се през едни градини с много стари сливи (дървета де!). С Фифо единодушно решихме, че са на около 100 години. След тях се влиза в приятна горичка, а след нея има палави поляни, едни пътища черни, абе много трябва да се внимава за маркировката. Рехава е, няма дървета и камъни на които да се слага боя, затова някой е закачил по дърветата... парцали! Трети тип маркировка, освен боята по камъните и жалоните. Голям шок, да видиш вързани дантелки, но все пак вършат работа, а най- важното е, че водят там за където и ние сме тръгнали, а именнно – целта ни за деня: 

Ние нещо се замотахме и направихме един голям полукръг, докато не го затворихме и не стана цял. :) Минахме може би 400 метра повече докато се върнем в изходна позиция. Там един трактор ни настигна – оазимутихме се накъде е за хижата, оказа се че това е хижаря. 

Имали сме още към 20 минутки до хижата. Следвахме третия тип маркировка – парцалчетата по храстите.

Топла вода, ни казаха, че има по принцип, ех и днес ще се глезим :). Абе къпането си е задълже, следващите 2 нощи са под открито небе и това ни е последен шанс. Трябваше само да почакаме бойлера. През това време аз се заех с писане в „Дневничето”. Хижарката каза, че има кифтета и кибапи, даже и пържоли, салатка щяла да ни измисли. Тъкмо се наточихме на пържолите и ни казаха, че били на шефа... та не ни огряха. Здраве да е. И малиново вино ни казаха, че има. Е то със 100 дка малини и 50 дка арония, остава пък и да няма нещо от малини... това си е официално плантация.

СУХАТА СТАТИСТИКА:

17,00 часа х. Тръстеная

24,5 км/ден***56,7 км ТОТАЛ

5,20 часа движение***4,6 км/ч движение средно

2,30 часа престой

7,50 часа общо за деня***3,1 км/ч общо средно

Не сме сами в хижата. В стаята срещу нашата се чува дете на 4-5 години може би. Дано млъкне скоро и да заспи, че да не... Ади, време е за къпане и пране.

Уау, това го вадя директно от дневника, явно съм бил афектиран малко първоначално след ходенето... :)

След стандартните процедури излизам аз на двора да простра прането и гледам – Фифо и хлапето (потенциалния дразнител) си говорят. Малкия се казва Мигел(чо), на 3 години, адски разговорливо и будно хлапе, абе пич! 

А това зад него е комбайна за малините. Задуха вятър и влязохме вътре при „деда ти”, както казваше Мигелчо на дядо си – хижаря Николай. Той се грижи за плантациите от арония и малини. На вечеря опънахме по 2 стъклени Ариани, по 2 кюфтета с кебапче, домашна лютеничка, останалото хапване го допълнихме от нашите запаси. Ники ни сипа и по една малинова ракия, Фифо каза че му е твърде плодова, аз като свиня кладенчова вода си я излочих най- отговорно. Не разбрахме от заведението ли е, ще се плаща ли, утре заедно с нощувката ще се разбере, като ни издадат присъдата :). Вече се бяхме чули с Криси, Мъкси и Велко, след 2 дена на Мургаш трябва да се засечем. С Фифо мислихме да купим едно шише малиново вино, ама с мисленето си останахме, сетихме се чак на другия ден, когато вече бяхме достатъчно далеч от хижата, за да не се върнем. Ники ни каза, че тук литъра от малиновото вино е 6 лв, а във Варна е 85 лв. Инфлация ли, как се нарича това? :) Заредихме батериите буквално и преносно, нали два дена няма да виждаме ток. :) А докато вечеряхме ни заредиха и богато с чалга...И успокояващвата новина - според Ники, Наско от х. Пробойница си измисля за мечките. Нямало. Ха! А дано, ще видим! Т. Е. Дано не видим.

Направихме втори опит да си поръчаме пържени филии за закуска. Дали пък този път няма да сработи? Утре ще разберем. :)