КЕ – I ден – 05.06.2013 – сряда

Почна се!

И така, от няколко дни се бяхме уговорили с братовчед ми - Боро да ни закара с червената варненска фурия (Мара) до хижа Ком. Срещата беше за 06:00 часа сутринта на спирката на автобусите на булевардите "Сливница" и "Опълченска". Всички пристигнахме едновременно (перфектен тайминг на чист български) и в 06:03 часа аз, Боро и Фифо се здрависахме, едва вдигнахме тежките раници, за да ги качим в багажника и потеглихме. Още тук разбрахме, че на прохода Петрохан ще има оборка на храната... поне. Все пак в неделя на Витиня Ему и компания щяха да ни посетят и да ни донесат това от което се нуждаем.

Спряхме на „Еко” да заредим газчица, следваща спирка – хижа Ком. Е да, ама не, както се казва в такива случаи. На караулката на околовръстното ни спряха КАТ, хубуу де, варненски номер толкоз рано... грехота си е да не ни спрат. Хубууту беше, че и Мара и Боро, и документите им бяха идеално изрядни, не се забавихме и продължихме пътуването си по план. Стигнахме прохода Петрохан и Боро взе да отбива. 
„Чакай, от тук до вр. Ком и обратно ще ни дойде бая!" - казвам аз. Завалията, нещо недоразбрал, че ще ни мята с колата до хижа Ком през Берковица. От там ние с Фифо към върха и после към Петрохан, а той да се върне с колата и да ни чака на прохода в някое капанче. Еми разбра го като му го обясних и продължихме. От Петрохан спускането към Берковица е УЖАС. Път почти няма, превзет е от дупки. Не зная за Мара или за бъбреците си се притеснявахме повече... В Берковица питахме за пътя до новата хижа Ком, обясниха ни и отново заизкачвахме планината. За трети път с колата днес. Първо Бучин проход, после Петрохан, а сега от Берковица към хижата. Този път го нямаше на GPSа на Боро, ще трябва да докладвам на бившите си колеги от NOKIA да си поправят грешката...такъв важен път към изходния пункт за старта на Международния маршрут на Дружбата да нямат! Ц ц ц срамота! Та на GPSа може да няма пътя, но на пътя имаше разни зайци, скачащи наляво и надясно.

Малко след 8 часа бяхме горе и слязохме от колата пред хижа Ком /нова/. Оставихме тежките раници в Мара, взехме малката раница на Боро и сложихме в нея фотоапаратите, една малка вода, по един Сникърс и по една връхна дреха.

Боро ни направи първата снимка:

И ние го снехме на свой ред, като потеглихме към реалния старт на нашето Пътешествие в 08:17 часа. Той пък трябваше да се върне по дупките към Петрохан и да ни чака там, за да си вземем раниците. Поне имаше с какво да се забавлява – лап топа, за да си чете за коментарите на Формула 1 през уикенда в Канада. Плюс да удари шкембе и бира... разбира се. 

Така ентусиазирани за няма и 15 минути стигнахме старата хижа Ком. Не и отделихме внимание, само 2 снимки и продължихме към върха в 08:30. 

Снимахме с удоволствие табелките за Ком – Емине, които в началото изобилстват от различни видове и са наистина много...за разлика от финала...ех, ако бяха разпределени равномерно... 

 

Та от старата хижа Ком отново заизкачвахме през боровата гора. Там на едни отрязани пънове пишеше кой да седне – мама, тати, бати, баба...Фифо седна на „аз”, а аз бях за „дядо” разбира се, но не ми се присядаше толкова рано. ;) 

 Като излязохме от гората дойде и първото препятствие за деня – минахме през една голяма снежна пряспа. Със заледена кора, трябваше да закантваме, че си беше и стръмно. 

Пък и не е яко да се лъзнеш още първия ден, няма да е мъжко, нали сме без тежките раници. Изиграхме го и постепенно се климатизирахме към самия Преход! ;) Скоро  бяхме на билото и от там...на Запад към върха! (За по- направо към морето... на запад, ще остане с впечатление човек, че сме се объркали още от първите метри.) ;) Има време и за това. Идваха облаци, тръгваха си, ту показваха гледка, ту я криеха... Кончета пасяха наблизо. 

И изведнъж – духна вятър и върха лъсна пред нас с малка пряспа под него! 

И от по- близо... ;) 

Та, качихме се на върха в 09:37, имаше супер гледки. Дори сръбски GSM  оператори ни налазиха... Малко снимки... Аз със спонсорския плик и тениската, в знак на благодарност и 7те карти, не се виждат много добре, но аз си ги знам.

 

Следва общата снимка, все пак тъкмо ще стартираме официално Прехода!

И да спазим ритуала – по две камъчета, едно за спомен и едно да го учим да плува в морето. :) 

 

Постояхме на върх Ком десетина минути, снимахме се, надъхахме се за официалния Старт и тръгнахме! 

И обратно, този път на изток до там, където се качихме от хижата на билото. Продължихме по него и видяхме долу черен път. Това е директен черен път от хижа Ком до пр. Петрохан – има няма 15 км. Но от прохода е асфалт само в началото, после става даже "служебен път"...после черен. (Това ние разбрахме в последствие като стигнахме на Петрохан). Tъй че не става за Боро да мине по него с Мара и трябваше както на идване, така и на връщане да мине по асфалта с дупки или по- скоро по дупките с асфалт. 

Борихме се по билото с едни хвойни, няма ясно обособена пътека май, или поне не сме я видeли. След стабилно спускане през хвойнака хванахме въпросния черен път. На места го напускахме, минавахме през букови и борови горички (адски приятни, с лека денивелация, идеални и за колело), излизахме на открити полянки и пак на пътя. Черния път излиза на асфалт – въпросния „служебен път”. 

Оставаха ни 5-6 км по асфалта по "свободната" му част до Петрохан. Табелата с 13те км до хижа Ком беше насочена към черния път, по който ние дойдохме. Подсичахме на няколко пъти асфалта и по обед видяхме язовира на Превала и отидохме при Боро в капанчето (12,20 часа). Oт новата хижа Ком до тук – 15,5 км, за 4 часа с 30 минути моткане и снимки. Тук хвръкнаха първите 5 лв от „Служебните” – за 2 малки стъклени Туборг-а. Етикетите ги взе Боро, после каза, че не печелим билети за Спирита на Бургас...ако отиде, значи ни е излъгал. :) Направихме сметка на горивото – 200км Х ? литра / 100= абе 20 лв с отстъпката каза братчеда и толкоз. И тях от „Служебните”. 

Направихме „оборка” на храната и върнахме част от нея по Боро, Емо след няколко дни ще идва на Витиня и ще я докара. Фифо си остави и един кат дрехи (ненужни засега) на братчеда. Изпратихме го и тръгнахме (13:15 часа) с мисълта за супа за обяд на хижа Петрохан. На табелата пишеше, че хижата е на 500 м от прохода. Минахме ги за 15 мин, понеже спряхме на една чешма да пийнем водица и да говорим с родите. Еми мама и тате не ми вдигат, сестра ми ми затваря...Отърваха се от мен. :) А тъкмо тръгнах, нищо, поне дадоха някой лев. :) (Шегувам се, мамче!) След малко сестра ми звънна, чухме се, всичко е точно и изгасих телефона да пестим батерия. 

В 13,30 бяхме на хижата, един човек ни каза, че храна няма. Жалко за мечтаните супи, леко първо разочарование. Супа няма, ама чалга имаше на висок глас, чак навън на поляната където седнахме ние се чуваше...Нищо, ние храна си носихме – по една Петроханска наденица хапнахме, кашкавалец, сухарче, туй - онуй. 

Починахме си и в 14 часа тръгнахме нагоре през гората. Качихме се за 20 минути над нея и срещнахме първата ! усойница.

Но тя не мърдаше, времето не беше най- топло. Позира за 2-3 снимки и я отминахме. В 15,30 часа обърнах внимание, че сме минали точно 21 км, демек остават към 600 и малко още. :) В далечината видяхме нещо голямо. Ха, ами това е Витоша, а това в ниското – София, дори кубетата на Александър Невски видяхме как блестят. Към 16 часа направихме пауза "за по цигара" и да събуем малко краката да подишат въздух, така ни бяха казали каките от сбирката за КЕ. Добра идея, наистина, работи! А мъглата се стеле...”Лошото” остана зад гърба ни. (Време). Там да си стои. Ех, това „Лошо”...предните няколко дни гледахме от София как се е нагрочило, за малко да ни провали плановете, но не. Нямаше изгледи май да се оправя скоро и решихме да тръгнем и да се надяваме да сме между капките... или поне да не ни вали всеки ден. :) Май, май наближаваме, а вдясно цяла Витоша. 

Спускане, поляни, покрай една локва, паметници на загинали туристи, отклонения за някакви върхове...и спускане отново. 

Велико! Спуснахме се през една букова гора към извора на река Пробойница. Кратка справка с картата там. 10 минути почивка, явно наближаваше края на ден първи.

Излязохме на черен път до реката. Оставаше според GPSа да свалим 80 м денвелация и трябва да сме на хижата. Но! Краците ни се подпалиха от слизането. Оставихме раниците на пътя и натопихме морни крака в реката. ВЕЛИКО! Е и доста хладно мухахаха! :) Лявото коляно се опитва да ми напомни за операцията, а аз се опитвам да не му обръщам внимание. Айде още малко! Тук някъде Фифо забеляза, че левия му обув, от звучната марка VASQUE (Васко, както аз им виках) е тръгнал да си ходи... ама не към морето, ми някъде по дерето...беше се цепнала подметката, не много сериозно, но знак. Фифо им обеща, че ако изкарат Прехода ще ги заведе на море, ако не...лошо! :) 18 и малко часа е. Ех, че е яко да измиеш солта от лицето! :) Хаха, а Фифо си е опънал простор на раницата и с 2 щипки е закачил вторите чорапи да се веят на раницата. 

В 18,40 с бойна крачка стигнахме хижа Пробойница – целта за деня.

Хижаря ни посрещна пред нея и каза да ходим натам, бях му се обадил предния ден да питам бачка ли хижата и да ни очаква, все пак за Емона сме тръгнали. Жена му я нямаше, беше тръгнала за града, еми той е там, жалко че и бира нямаше. L

СУХАТА СТАТИСТИКА:

18,40 часа х. Пробойница

32,2 км/ден***32,2 км ТОТАЛ

7,35 часа движение***4,3 км/ч движение средно

2,45 часа престой

10,20 общо за деня***3,1 км/ч общо средно

Посрещнаха ни 3 млаки кученца и едно котенце, осиновени от хижарската кучка, абе не бяха решили още кучета ли са, котета ли са, големи сладури...

И като тръгна с нямане на бира, немА и супа. Хм, все пак чичо Наско, хижаря де, измисли по една салата, ракия имахме, даже повече от предвиденото... едната половинка, която мислихме да върнем по Боро все пак не я бяхме върнали и замина по предназначение. Имаше баня. Изкъпахме се, че кой знае кога пак. Изпрахме дрехите от днешното ходене. Намазахме краката, където имаше наченки на мазоли, къде и превантивно. Хижаря се оказа голяма работа, обяснява ни как гонел пияни групи от хижата, как щял да ги стреля, какъв ловджия бил, наплаши ни и с мечки да не смеем да опънем палатката няколко дни поне наоколи... Били разселили от Родопите чак мечки по тоя край... Абе част от думите му случайни хора по пътя на другия ден ги потвърдиха, като това че някакъв бивш рейнджър си взел стадо кози и понеже трудно се строи навес в планината, та им опънал голяма военна палатка... 
В подобни лакардии и половин литър ракия мина вечерта. Бяхме само с Фифо пациенти и бате Наско ни обеща за закуска пържени филии. Лявото рамо ме беше заболяло от раницата, може би ме е надухало докато съм бил потен, та го намазах с Финалгон. Не ме загря веднага и тук допуснах адската грешка... намазах го обилно, че като се запали! Не можах да спя, по едно време към 2 часа не издържах и станах да се заплакна на мивката... абе прецаках се, страх ме беше на сутринта да не би да не мога да си туря раницата на Рамо. Ем, турих си я... на Рамо, ама беше малко болезнено, Фифо каза, че изглежда грозно, но за 2-3 дена мина без сериозни последствия.