КЕ – XII ден – 16.06.2013 – неделя

Ураган. Мъгла. Лутане или губене? Чисто губене :) 2376. Хижа или не? НЕ ;)

Пак ще пиша на „без коз” - директно от тефтера...

05:25 часа – ставане 5 минути преди алармата. Тоалет, багаж и малко баница. Брей, и баница е имало! Получих SMS  от Пешо – среща в Централен няма да има – Към Върбиш някъде я местим.

06:30 часа – до 10-15 минутки потегляме :)

06:40 – х. Добрила – евала момчета, сега като гледам баш добре сме потеглили! Абе, имахме и моменти на проблясъци. :) 

Е няма по- идиотска снимка. Ввсе едно ще ям Фифо, той пък все едно знае и се е облещил вече, примирие с присъдата... Еми ... не го изядох!

По стара традиция от хижата започна стръмно и продължително начиание (изкачване). Брей, сега като си чета тефтеря, духовит съм бил... Беше 11 градуса по Целзий, (Фаренхайт не го обичаме, много жега става), все пак тръгнах с обувките и гетите, не със сКандалите този път.Вървяхме право нагоре по нови бетонни постамети – явно ще праявт влек. На юг се виждаше гр. Сопот долу в ниското. Още към Амбарица ни застигна силния вятър и мъглата (или по- скоро ниските облаци). 

Стадо кончета, както изплуваха, така и потънаха отново в Мъгела. 

И така за точно час в мъглата минахме 2,5-те км, за да сме на вр. Амбарица, Левски дето му викат сега (2166 м.н.в.). Един от малкото, които знам. :)

Миро ни засне:

EX-VIA-та са я боядисали. 

Ето ме бе, кой каза, че не качвам мои снимки... :) тадява съм.

От тук до вр. Голям Купен ни следваше ураган. Когато Фифо пуснеше щеките си да висят на каишките... не висяха, а заемаха хоризонтално положение! Подухвало е демек.  Не станаха хубави снимки. Пак в мъгла стигнахме и до вр. Голям Купен (2169 м.н.в) и него го знам ;). Докато го качвахме се разминахме с двама чичковци – вече слизаха от него. Предната вечер бяхме заедно на х. Добрила. Качили върха малко преди нас и сега се връщаха. Задрапахме по въжето нагоре. 

Яд ме е, че се откри само за малко гледка към езерото и това май ми е единственото ходене без да успея да го снимам. После – МЪГЛА. 3,5-те км между Амбарица и Купена ни отнеха още час. Времето не беше „идеално” за почивка, снимахме се на върха, писахме в тетрадката и хайде...! 

 

Бяхме покорили най- острия връх от Приключението, следваше най- високия. Фифо направи сефтето на Купена, че откога му се точи и все не става нещо. Но минутките ни за слава бяха малко, с това просто започваше деня... 

Пак мъгла, пак силен вятър, надолу и на изток... към мурету и по въжету! 

 Като слязохме от Купена седнахме на едно местенце на завет за по шоколад и малко почивка. До този ден аз тайно си припявах на Никола Стоянов – БДЖ, а другите ме гледаха и слушаха с недоумение. Е сега вече трябваше да обяснявам... и им я пуснах от телефона. Голям смях, превърна се в нещо като химн на Пътешествието. По- късно даже я перефразирахме. Кавъра дойде от това, че на повечето хижи не ми признаваха марката и картата на БТС, а аз нали съм горд член и от „БееДеЖе, БееДеЖее, обииичам те!” стана на 18+ „БееТеСее, БееТеСее, ебеееете се!” :)
След това Кръстците, Костенурката...мъглата се разкъса за малко, колкото да видим хижа Плевен в далечината вляво и кончета съвсем близо до нас. 

Чух се с Пацо към 11 часа. Тръгват от заслона Ботев надолу, няма да успеем да се видим. Предния ден са се качили по „кабела” до върха. Днес ще слизат през хижа Плевен. Пратих поздрави на момичетата. Не успяхме да се засечем. Адаша завърши разговора така:

„Адашче, знаеш ли какво?”

„...?!?”

„Айде другия път, като се разберем да се видим... да се видим!”

Хаха :) Шегаджия. Еми мал шанс с времето.

Дойде време да подсечем вр. Жълтец. Знаехме, че наближаваме, след него е Млечния чал и сме на заслона. Е да, ама така сме подсекли Жълтец, че сме се...увлякли... Твърде много вдясно сме минали явно. По едно време се вдигна мъглата и ШОК – Ботев, върха не се виждаше никъде пред нас! Опа, време е за компас и карта, защото Ботев трябваше да е точно срещу нас. Вместо на изток сме цепили строго на юг. Компасът мислеше така, но ние следвахме стълбова маркировка, и си мислихме, че ще се завъртят - пътеката и посоката пак на изток по някое време. Да ама не, както се казва... Видяхме напред един говедар на кон, ама не ни отрази. Зяпахме картата, сетих се че все още имаме трейс на GPS-a. Еми отклонили сме се, не сме на него. Продължихме по коловете надолу, приличаха на тези по билото от Жълтец за Ботев, но не бяха те. Видях един разклон и о, ужас! Това е Петолъчката. Бил съм тук веднъж – от х. Рай за х. Васил Левски. И знам кои пътеки се събират там... Спуснали сме се били по зимата пътека от вр. Ботев за Петолъчката. Не ни се връщаше по стръмния баир, затова хванахме другата маркировка за върха – лятната. Пресякохме 3 дерета. Мъглата се вдигна и видяхме върха. Едната кула (оцелялата) и постамента на другатта. 

 Заслона и той се виждаше в подножието, не чак толкова далеч. 

С 2 часа някъде отгоре все пак стигнахме з. Ботев в 14,10 часа. 18 км от Добрила до тук...с губенето за срамотиите по нашия край... :) И познайте какво последва? Да. Велко взе по една Болярка и хапнахме.

Миро, шерпа, извади храната, която носеше. С Велко и Фифо си я разпределихме по раниците и дадохме на шерпа да свали боклуците ни в цивилизацията. (Добре, че не свали и нас :) ). Миро потегли за х. Плевен и от там към Ловеч, че утре е работен... Мерси за съпорта, Миро, засега... След тази обща снимка му видяхме гърба, с уговорката, че си пуска отпуск и ще се включи с ловешката група за КЕ, които са няколко дни зад нас.

Влязох в заслона и видях карта на Централна Стара планина. Снимах я. (Само да уточня – имам тази карта, още 2 подобни и подробни и един атлас на Централна Стара, стоят ми по принцип в капака на раницата, независимо в коя планина съм. Просто така, мания, професионално изкривяване... Но този път взех само 7те на КЕ и тези ги оставих в София да не ми тежат. „Познавам точно там планината много добре.” Това като го чуя от някой и го гледам скептично, а този път като го казах аз... ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЕ ЗАГУБИШ!!! Една мъгла и планината става друга! Добре, че имахме само мъгла, а не и лошо време, че като се замотае човек и като се скофти времето паниката взема надмощие и точно тогава стават сакатлъците...) Та ето какво сме направили ние: 

Вместо да си продължим от Жълтец на изток (червеното), при подсичането му сме хванали коловете на юг (синьото) и после от Петолъчката на североизток. Мааалка разходка. :) Но поне всичко мина окей, то ако не се загубиш няма тръпка я! Губене... не съм сигурен, знаехме в коя планина сме... лутане... повече от лутане...ОБЪРКВАЦИЯ! :) със заобикаляне. Мъгла – Природа – иди я отгатни! :)

След 1 час почивка на заслона беше време да направим най- високото качване за Похода – вр. Ботев – абсолютния максимум 2376 м.н.в. Табелата „НА ДОБЪР ПЪТ” ни изпрати, е и хижаря и немската овчарка. Мъглата пак ту се вдигаше, ту се спускаше.

На добър път 

към вр. Ботев. 

Вляво, на север отново се показа и хижа Плевен, и отново за малко поради мъглата. 

Велко изпердаши право нагоре по коловете. Аз дръпнах по сепрентините. Бях 100 метра пред Фифо, защото той спря да си оправи багажа нещо. Докато се катерих нагоре сметнах, че днес ми е било пето качване на Купена и сега ще ми бъде пето на Ботев. Дори си спомних с кого и кога са били. 40 минути ни трябваха, за да минем 2-та км от заслона до върха.

Събрахме се тримата горе, аз снимах любимия си надпис: 

Една обща снимка! 

 И в 15:50 часа победоносно се качихме при метеоролозите да пием по един чай по случай качването на най- високата кота. Поприказвахме с тях, казаха ни, че сме на 3/5 от прехода точно тук. Оказа се, че единия е рода с метеоролога на вр. Мургаш. Семеен бизнес. :) Дойде още един турист. Единия им компютър нещо сдаде, и Велко отиде да му хвърли едо око. Нали това му е работата... Та поработи в отпуската си на вр. Ботев хаха и го подкара де! Качихме се и до терасата с уредите за измерване на климатичите елементи.  Зарибих се да си препрочета Климатологията като се върна. Хм, май ми е минало... Въпреки че тогава май ще са ми изпитите, в момента са ми очите. Уау! От терасата като се вдигна мъглата за малко видяхме туловището на падналата кула да лежи смъртно ранено.Още няколко снимки. 

 След час на върха в 16,50 потеглихме... към морето. :) Ботев остана забулен в мъгла зад гърбовете ни, като почти всеки път. За 30 минутки (в 17,20 часа) бяхме на заслон Маринка. Верно бобма е паднала, но пък ако много си го закъсал си е супер. В едната стая даже има печка с кюнци и легло. На 100 метра вляво от заслона (ако движиш от Върха за Морето) има вода – чешма. Ходихме да я уважим – беше под една пряспа, но си личеше. Близо до нея намерихме един кросов мотор, странно нямаше никой наоколо, ама пък и ние бяхме трима с багаж, не вършеше работа...

След спускането от Ботев до Маринка набирахме височина по пътя към вр. Параджика. Странно. Основата на единия жалон беше от... стълб на улична лампа и на него беше отлят надписа “BULL….. LONDON” а сега де? 

Пак вятър и пак мъгла. 

Вляво от нас при едно вдигане на мъглата се появи вр. Русалка (Марагидик както си му викам аз). 

Спряхме да мушнем един шоколад. Умората си казва думата. Към 19 часа вече видяхме и хижа Тъжа. 

Решили бяхме да спим на х. Мандрата обаче. Четох добри отзивии за нея в нета, и от пътеписите. Пък и на х. Тъжа съм бил, не е кой знае какво, решихме да пробваме нещо ново. И още една причина...пътеката слиза между двете хижи. За да идем до Тъжа имаме едно изкачване около 30 минути, обратно на нашата посока към Морето. До Мандрата е 15 минути спускане и то на път за Морето. Е това вече е основателен довод! :) Като наближихме достатъчно х. Тъжа видяхме, че свети цялата. Горе на високото зад нея беше хотела – Табиите. В 20 часа бяхме на реката между двете хижи. Трябваше на две места да я прекосим, а водата беше висока. Събухме се и се чу „цссс” от краката във водата. Няма майтап! 

Голяма свежест! Все пак слизайки решихме да спим на палатки, така и така ги мъкнем и да спестим някой лев. В хижата само да хапнем супичка и скара и да им ползваме банята. От дума на дума и май се навихме да спим в хижата на легло... Да ама не – като стигнахме х. Мандра изглеждаше тъжно празна и заключена. 

Карай, имаме манджа – хем ще спестим, хем ще олекотим. Пък и плана изначално беше да спим на палатки. Разпънахме ги на полянката пред хижата. 

До нея има навес с пейки, маса и огнище. Че даже от един маркуч и вода течеше. Бяхме сами – господари бяхме. Наоколо се чуваха само звънците на кравите. Сготвихме си спагети. Резнахме сланинка на тънко, кашкавал, пастърмица, чесньок и люта чушка. 0,5 л ракия даде фира в гърленцата ни! :) А насреща като в приказките светеха прозорците на хижа Тъжа. И от тях струи един уют. Само че, ако си вътре няма как да го видиш това красивото. По- добре стана, че сме вън и я гледаме, супер ни беше времето. Дори за пръв път от не помня колко дни виждахме ЗВЕЗДИ! От утре, за цяла седмица до 23ти поне, метеоролозите от вр. Ботев ни бяха обещали хубаво и стабилно време. Ура!

СУХАТА СТАТИСТИКА:

20,00 часа х. Мандра ~1476 мнв

31,3 км/ден***272,5км ТОТАЛ

9,30 часа движение***3,3км/ч движение средно

3,50 часа престой

13,20 часа общо за деня***2,3 км/ч общо средно