КЕ – XIV ден – 18.06.2013 – вторник

Повече географ. Зареждане. Опълченците, на Шипка, стават четирима.

Фифо стана малко след 6 часа, аз в 6,40. Алармата ми беше чак за 7, но не спах много спокойно, поне с кръста нямам проблеми. Да чукна на дърво! Чук- чук- чук. Краката на Фифо не изглеждат добре, той започна да ги обгрижва, за да продължим по план, а аз реших преди закуска да се разходя до Географския Център на България. 

От хижата следвах табелките, но хижарката ми беше казала, че като ориентир най- добре ще ми служат антените на мобилните оператори, при тях трябва да отида. 

7:25 часа е. Чувствам се повече географ. Щастлив съм. Географско ми е. Липсват само подпийналите ми колеги. :) 

Г. К.: 42° 45' 57'' N, 25° 14' 19'' E

Остава и да ги запомня... никакъв шанс :)  

Но, да бягам към хижата – на 20 минути от тук е, а там има баница, домашно кисело мляко и чай. Съдейки по вечерята – ще е много вкусно!

Закуската наистина беше страхотна, дойде време да се разплатим. 

И по 11 лв нощувката, а моята както казах, падна на 10. :) Прането ни не беше изсъхнало, та го намятахме по раниците да съхне пътьом... катунари. :) А едни гадни жълти мушици ни преследваха – кацаха по дрехите ни, когато бяха мокри, поне не жилеха и не хапеха, но бяха досадни и оставяха петна по току- що изпраните дрехи. Май за пръв път ни налазиха на х. Мандра, ако се не лъжа, и тук ги имаше в изобилие.

Кака Красимира ни направи обща снимка прд хижата и в 9:05 потеглихме. 

Кучето Топчо тръгна с нас, но тя ни предупреди да не се притесняваме, и друг път е изпращал туристи до Шипка и се е прибирал сам. Добре! Че на мен ми беше притеснено, нали едно именно от тук отвлякохме с Пешо, чак до х. Русалка, от другата страна на билото.

От хижата, нагоре по една поляна (бивш влек може би...) трябва си изкачване, не може току така... Но пък беше кратко, после спускане по черен чакълест път, чак до една река. Успяхме да стреснем една сърна, или по- скоро тя нас. Абе и тук на едно място се замотахме, табели много, ама точно на кръсопътищата не бяха сложени по най- правилния начин, но слабо губене, бледнее направо! :) Пресякохме реката и започна вече огромното същиско изкачване. Час до тук. 

Бабата и дядото от табелата за Е3, дето са тръгнали на лежерна разходка... по маршрута на Дружбата, доста им се ядосвах и най- сетне ги снимах, приличат ми на туристи от ГДР-то... Дедо ти с малката раница, а бабинка само по прическа и  пола!

А това на следващата снимка не е шум, не е кофти снимка, това са милионите мушици, за които писах по- рано в буковите гори. И тук ни налазиха, тъкмо бяхме „хвърлили водата” по баира нагоре и започнаха да се лепят по тела, раници и дрехи... и в очите влизат гадовете! 

Към 10:40 часа излязохме от гората и стигнахме до една полянка. 30 минути за релакс си дадохме. Говорихме по телефоните. Ято изтребители минаха на няколко пъти покрай нас. Зяпахме напред към храм - паметника на връх Шипка, летящата чиния на КомунизЪма, вятърния парк на Ветроком (за който така и не получих информация...). На юг пък се виждаше язовир Копринка. На север - Габрово разбира се. 

От тук подяскохме един безименен връх с антени отдясно. Минахме под далекопровода. Нищо не ни се случи, то това да не е дъга след дъжд... :) В 12:00 бяхме на паркинга на прохода Шипка. 8,5 км с 50 минути почивка за общо 2,55 часа до тук. Димитър (Митко, Вайпъра) вече ни чакаше. Дойдоха и на Фифо роднините с поръчаните провизии иии седнахме в едно капанче!

Ето го и Митака най- вляво, готов да стигне пеш до морето! 

Менюто – стандартно – по Загорка за всеки, но супите ги пробвахме всеки различна почти – шкембе, боб, пилешка. Еми не е като на хижа, тук е печалбарско – скъпо и малко като грамаж, без материал вътре, но няма как. Вече сме четирима! Сега почиваме! Взимаме си втора бира. (Вторите ни с Фифо ги платихме от „служебните” пари – 5 лв.) Чичото на Фифо не ни взе пари за пазара. Да е жив и здрав, пишем го и него при „спонсорите”. :)

Може би тук е момента да вметна, че Вайпъра макар и от Троян не беше ходил по Стара планина. Имаше нвои обувки и сандали, удобни му бяха... засега. :) Носеше палатка и един огроооомен спален чувал. Нямаше шалте. Проблем или по- скоро по- малко комфорт за вбъдеще. Иначе додйе зареден с етусиазъм и усмивка, отпускарче, и с ясната идея, че ако стане тегаво може да се откаже по всяко време. Евала, Митак! (Подозирам, че ще накиснеш краката в морето :))

След 2 часа почивка и мотане в капанчето дойде време да направим първа обща снимка четиримата. 

В 14 часа тръгнахме нагоре по асфалта към храм – паметника, с още по- тежки раници. Жега е. Не помня кой от момчетата не се беше качвал до самия паметник, но никой нямаше желание в този адски пек. При други условия и аз бих се качил, но сега просто искахме да влезем в гората на сянка по- бързо. Казах им, че от покрива на паметника се вижда Дунава и Бяло море при ясно време (както от всички подобни места, за които се носят легенди). 

Горе на билото вляво се пада паметника на Александър II, а вдясно е Шипка. От паметника се слиза по пътека до асфалта за Бузлуджа (30 минути от паркинга до тук). Тук някъде вляво има пътека през буковата гора, но ние не я видяхме и ходихме по шосето. Голямо трамбоване падна! След 3-4 км видяхме къде пътеката, която не хванахме, слиза на шосето. След около 50 метра пак се качваше вляво в гората. Този път я хванахме.

Бях обещал на Изпращането ни да помисля над въпроса: „Какво те кара да бъдеш истински щастлив?” Биде ми напомнено неколкократно. Еми пробвах, но не стигам до конкретен отговор. Нещо около това, което правя сега усещам че е.

За сига

            (това което ме кара да съм щастлив и доволен е да намеря Пътеката, след като съм я изгубил)

            така остава!

След продължително изкачване в 15,30 стигнахме до старо сечище, обрасло с къпини. От там вече се вижда ясно „чинията”. Черния път слиза за последно на асфалта и след 40 минути в 16,10 сме на „Вечния огън на СоциализЪма”. 

От това внушително количество бетон за 20 минути по калдаръм стигнахме х. Бузлуджа. (16,30 часа на 18 км от х. Узана и на 10 км от пр. Шипка). 

Пред хижата има голяма чешма с корито и 5 чучура. 

Демек за всеки си имаше самостоятелно място за релакс на краката. Решихме, че не сме вървели много днес и ще е добре да продължим, има и достатъчно време докато се стъмни, а като си харесаме полянка – разпъваме. С Велко си взехме по бира от хижата. Аз си взех едно Шуменско и спечелих от под капачката още една, но дали имаше от къде да си я получа? НЕ! Веднъж и аз да спечеля... Ми така ами, като ходя по горите, вместо да си седя в градо и да си пия... :) Велко удари една Каменица, дадохме по 2 лв за това малко удоволствие. Хижарката ни обясни, как да спестим към километър по асфалта – като минем по ски пистата. Звучи много добре, супер даже, но е още по- стръмно... право нагоре. Тръгнахме в 17,40 и скоро бяхме вдясно от чинията, на едно ниво с нея, запъхтяни от катеренето. Пред нас се разкри вятърния парк. Пресякохме шосето 2 пъти и след 15 минутното изкачване започнахме да ... слизаме. Освен нашата КЕ маркировка имаше и бели платнени лентички. Казаха ни на хижата, че скоро е имало нощен маратон от пр. Хаинбоаз (на Републиката) до вр. Шипка. Това ни улесни допълнително. Подсичахме чисто новия асфалт към вятърния парк през гората докато не влязохме в самия Ветроком в 18,20 часа. 

Посрещна ни табелата „ВНИМАНИЕ! ОПАСНОСТ ОТ ПАДАЩ ЛЕД!” Баш днес едва ли да има... :) Изброихме 28-9 генератора, май само един стачкуваше и не се въртеше. Вървяхме по асфалт, по чакъл, по маркировка, пак по път, подсичахме стръмните изкачвания, аз поне се чувствах нищожен (80-90 метра височина не е малко, отделно размаха на перките!) , а как само скърцаааат... някои от тях!  

Хижа Младост и 9-10 генератора. 

Аз и Велко, една „малка” перка. 

 И разходката из вятърния парк. 

До 19,40 часа се „разхождахме в парка”. 

 То си беше цяло бродене, ама айде. В края му започва спускане по черен път. Решихме да слизаме докато намерим подходяща полянка за бивак с вода по възможност.  В една букова гора имаше нелоша полянка, но без вода и продължихме. Минахме през една борова гора, през старо сечище, все надолу докато в 20:45 часа си намерихме „нашето място” вляво от пътя. GPS-ът показа 1300 м.н.в.

СУХАТА СТАТИСТИКА:

20,45 часа бивак преди г.д. Българка

28,7 км/ден***329,9км ТОТАЛ

7,00 часа движение***4,1км/ч движение средно

4,40 часа престой

11,40 часа общо за деня***2,4 км/ч общо средно

До към 21,30 часа оправяхме трите палатки – ние с Фифо сме в нашата (на Гената де), другите са си сами в техните. 

Палатката на Митака (синята), до нея е нашата с Фифо, а на Велко е като нашата, затова няма да слагам снимка. :)

Запалих огън. Вечеряхме. Не остана време (а и сили де), за да пишем. 

Изгаси тая светкавица! 

Добре де, гася и идвам и аз за снимка. 

Кесихме до огъня до към 23 часа и се оттеглихме на заслужена дрямка. Разни сови и улулици (което май е едно и също :)) ни приспаха. Чувах на няколко пъти да пукат клони и сухи съчки, ама така ми се спеше, че се надявах някой да е станал от нас да се разтъпче... а не баба Меца.