КЕ – VI ден – 10.06.2013 – понеделник

Ние каква я мислим, тя каква става. Баба. Първо бедстване. Спасение на х. Кашана

06:30 – будя се от шума на мотора на Ники (е и от простатата де) – отива да си нагледа кравите и конете и ще се върне скоро. (Ники де, не простатата :)) Пък пак си легнах. Днес имаме по програма късо ходене до х. Кашана, че вчера се озорихме и заслужаваме почивка. Поне така си мислихме хахаха. Внимавайте какво си мислите!!!

В 09:00 вече станах наистина. Видях хижата на светло. Ники се беше върнал, каза че мача е свършил 2:0 за Бразилия снощи. Влязох да се къпя. След мен Велко, после Фифо. Изпрахме се. Ммм вкусни пържени филии за гладни хора. Че и евтино ни излезе, по 4 лв на човек и за баня, и филии и 2,5 литра бира от снощи. Имах разни щети от вчера по краката от копривите и къпините. Не бил най- добрия ден за къси гащи и сандали, ще знам за навръщане... :) Нямаше да бързаме с тръгването. Докато другите се къпеха аз поснимах малко край хижата. 

 Велко наваксваше с писането в дневника си, че беше изостанал. 

Ето я чешмата...  

... и нашия катун до простора :)

До към 10-11 часа бяхме само ние на хижата и си бяхме пръснали прането по всевъзможни простори, слънчеви дървета и парапети да съхне. Хапвахме, приказвахме си. По едно време дойде една УАЗка с хора и един моторист. Щяха да ядат и да пият, пасат си кравите и май чакаха ветеринаря да се качи горе. Метнаха динята в коритото на чешмата и на мен една лига ми тръгна, но толкоз. :) По обед мина един чичо от Сливен, каза че идва от туристическата спалня на пр. Витиня. Отиваше към Кашана. Демек и там ще се засечем довечера. На него му било писнало от кюфтета и кебапчета по хижите. Когато Фифо се обади на хижаря, той му казал за мераците на чичото от Сливен и обещал пиле с картофи и таратор и за нас, беше ни като стимул да вървим по- бързо и да си мечтаем, че ще се сети и за биричка... Сливналията прави КЕ, ама на парчета. Заплаши ни за Върбишки- Ришки проход. Ние му дадохме информация, че тази година е маркирано и чистено от нападалите дървета. Той ни обясни как миналата година се движил с 400 м/час, спал на едно дърво, че имало и диви прасета. Сега беше тръгнал от вр. Ком и на Кашана мисли да приключва. Еми кой както си го иска. Като се помотахме и заредихме батериите на телефони, GPS, фотоапарати и личните и в 13:50 часа тръгнахме от х. Чавдар. Грешка.

Не зная какво се моткахме, ама забравихме и обща снимка пред хижата, малко по- късно си направихме на паметника на ген. Дандевил. Адска жега беше от хижата нагоре през гората и после по откритото. Движихме се по електрическите стълбове и стигнахме до паметника. 

Това стръмното отзад е вр. Баба. Решихме да го катерим, хем е висок, хем пътеката е адски стръмна, но така или иначе имахме къс преход до х. Кашана, малко да се натоварим. Странно беше, че конете слизаха бързо от върха, но не му обърнахме някакво внимание. 

Отново видяхме Витоша в далечината. Или е много голяма, или ние сме бавни и се мотаем около София. Абе от Витоша по- високо нема, от тва ше да е! :)

Голямо катерене падна към върха. От него имаше супер гледка и на юг и на север. А на самия връх – база на военните. Имаше табела „Влизането забранено. Стреля се без предупреждение” ...

И много антени. Ей, навсякъде стрелят по туристите. Аман заман. Към 15,30 часа бяхме горе, седнахме да починем. Сутринта се къпахме в баня на х. Чавдар, а сега се бяхме къпали в пот нагоре. Гръмна нещо изведнъж много силно. Времето си беше слънчево. После се оказа, че това е ежедневен взрив по това време на мината „Елаците”. Задуха повече, смръчка се. Трябваше да се мобилизираме. Сега разбрахме, защо конете са слязли бързо, бързо от върха към гората долу. Слизахме колкото можем бързо, че коленете много болят надолу. Гледахме и как са изяли буквално планината тези от „Елаците”. Ужас! 

Некъф ужас, некъф ад. 

И поглед назад към вр. Баба от източната му страна, след като сме слезли от него и пак движим по черния път. 

 Бързахме, защото видяхме накъде отива времето. Минахме покрай едно заслонче, пишеше Геоохрана на него. Кой ги знае тези пък какви са. 

Криси и Мъкси си бяха забравили дъждобраните, но имаха лилави чували за смет, с аромат на люляк... :) 
500 метра след заслончето заваля, загърмя и засветка. Фифо предложи да се върнем на заслончето. Без да го мислим тръгнахме обратно. Аз се надявах тая лятна буря да се извали бързо. Постояхме там към половин час. Спря да вали, през това време похапнахме малко, че мина доста време от филиите сутринта, а и доста калории заминаха по изкачването на Баба ни. Пак тръгнахме по черния път на изток. Валеше лекичко, ама слаба работа. Леле колко много обувки има по пътя, не е истина, десетки видяхме. Ходи някой явно, къса и хвърля... Още едно възмущение. После малко смях- една каравана до един говедарник. :)

 На юг се виждаха и утайници на флотационните предприятия, но нямаше много време да зяпаме и снимаме. 

Минахме през едно стадо крави. По едно време от трите страни ни заградиха черни облаци. Точно на отклонението за хижа Мургана. 

Подминахме го и продължихме до едно езеро. 

Но скоро осъзнахме, че ни настига Лошото и става Страшно. Бяхме високо на билото, леко от южната му страна. Трябваше да се спуснем бързо наляво и да оставим черния път. Към 18,30 часа ми е била последната сника за деня. Влязохме в гората и точно на време. Там като заваля, ля се из ведро. Не стига дъжда, ами и градушка. Криси и Мъкси нямаха дъждобрани, затова се разделихме на две групички и си направихме навес от два дъждобрана. Оставихме щеките и раниците малко по- далеч от нас. Гърмя, падаха светкавици и наблизо... Абе избедствахме си, бяхме вир вода мокри. Трето къпане за деня, този път с дъждовна вода. 
За да минава времето пак играехме на думи, ама то в това неприятно време нямаш мерак, и като тресне наблизо настава едно мълчание... В един момент след около час някъде може би намаля дъжда. И спря да трещи толкова силно и близо. Решихме да тръгваме по ръба на гората. Леко северна посока, без маркировка, по интуиция. Уж да се движим успоредно на билото, но на север от него през гората. (За да не ходим по коловте, че още светкаше) Еми да, ама от облаците нещо изгубихме ориентация. Стигнахме черен път. Решихме че това е Златишкия проход и тръгнахме на юг към х. Кашана. Абе преди 2 години минавах с колата по него, имаше си асфалт, макар и изровен, а тва тук си беше черен път! Е с времето стават промени.  Имаше 10 табели надясно за х. Мургана, реших че сме преди Кашана и Мургана. Вървяхме към 30 минути на юг, но вместо да се спускаме към хижата (знам че е малко под билото) се качвахме... Мъглата стана супер гъста. Най- сетне видяхме постройка, може би е хижата! 
Минахме с доста страх под далекопровода, постройката се оказа овчарник. Залаяха ме едни люти каракачанки. Показаха се двама овчари, обясних им, че сме се омотали в мъглата... казаха ми, че пътя по който движим е за х. Мургана. Трябва да вървим в обратна посока. Айде бе! :( Кашана е натам откъдето идваме. Тръгнахме обратно, благодарих им и мислих. След гората явно сме излязли между двете хижи, значи като сме се спуснали наляво към гората все пак сме останали на юг от основното било, а не на север както аз мислих. 
Комплекс от грешки допуснахме.  Не извадихме компаса, ама то студ, яд, мокреж...пак добре се оправихме, минахме само 5-6 км отгоре. И все пак това не е оправдание. Когато стигнахме мястото на което излязохме на черния път и поехме вдясно пак огледахме за табела за х. Кашана в противоположна посока, но пак нямаше. Ходихме по този път може би по- малко от 15 минути и стигнахме на асфалта на Златишкия проход. От асфалта хижата е на няма и 150 метра. 
В 20 часа бяхме на нея. Настаниха ни в едно бунгало, оставихме целия багаж да се суши. Отидохме в столовата, тя е в основната сграда на хижата. Хижаря се беше притеснил леко за нас. Там беше и чичака от Сливен, потвърдил беше, че ни е видял и сме искали да тръгнем от Чавдар по обяд. Изкъпахме се да се стоплим и отидохме супер изморени да хапнем и да поговорим. Днес по едно време намерихме една шапка с козирка и я взех – Фифо я позна, шапката на сливналията. Дадохме му я на вечеря, много му трябвала, ама така и не почерпи...

СУХАТА СТАТИСТИКА (ЗДРАВО НАМОКРЕНА ДНЕС):

20,00 часа х. Кашана

21,2 км/ден***164,4км ТОТАЛ

5 часа движение***4,1км/ч движение средно

1 час престой

6 часа общо за деня***2,9 км/ч общо средно

На вечеря: На Велко ракията е супер. Оу, ама аз и тук взех едн бърз и горещ душ одеве, значи стават 4 за днес! :) Уау. А утре ще го пишем дъждовно. Оставаме да се сушим, да чакаме да се извали и да препрекроим плановете. 
Хижаря Станислав (от Етрополе) ни е направил таратор и пили с картофи. Има и пластмасови Астики, 0,5 л. Станислав до късно ни говори за златоносите реки и гъбите. С няколко бири и ракии и стана късно. Но нали утре сме пак тук цял ден!...