Х. Мандра без сирене, Русалийски пр. без русалки, край на Централен Балкан и начало на сечища, с партизанска песен до Узана
Събудих се към 7 часа. Наспал се бях, измих ченето и започнах да пиша за вчерашния ден. Дойде и Велко почти веднага на пейката да твори – снощи бяхме изморени за драскане, а и трябваше да готвим, стана и тъмно...
Към
8 часа и Фифо излезе от палатката. В 8,30 стига писания, довършихме вчерашния
ден. Да събираме багажа, по кафе и вафла и да потегляме. От днес движим по
четвъртата карта. Да подлепя само краката – и днес ще е „сандално”. С Фифо се
редуваме кой да носи палатката. Аз гледам, когато е мой ред да съм с обувките
на краката, за да не ми тежат на гърба, когато Фифо я носи съм по сандали.
Моите обувки - Netwalk се опитват да сдават. Но ще ги
заведа на море. 6 години вярна служба при яка експлоатация – изплатили са се
отдавна. Пак такива ще си купя. Лошото е, че и чувала ми е тръгнал да си ходи
(да се къса де). То така като тръгне едно... и много пари за екипировка... а
съм безработен! И Фифо ще е „сандален” днес. Васковците нали ги пенсионира на
Беклемето и баща му ги свали към Орешак, та сега краката му свикват малко по
малко с новите. Още се опознават – дават му ядове по петите.
Тази
сутрин се събудих с малко болки в кръста. За втори път. Първия беше на х.
Добрила. Странно, имайки предвид колко беше ново и удобно леглото там. Абе дано
мине. От кръста и оперираното коляно най- се плаша, ама гледам да не им обръщам
внимание, да не ми развалят „разходката”.
Общата снимка на тръгване.
10:40 часа –
потегляме от х. Мандра.
За 10 минути стигнахме по равно до Смесито. От него хванахме по маркировката - право нагоре (както обикновено, тея 10 минутки не успяха да ни подведат... все пак традицията е сутрин - нагоре) през Гърмящата гора.
Видяхме долу до езерото табела „Заслон Голям Кадемлия 2276мнв.” Хм, явно са направили нещо горе, но Кадемлията ни оставаше леко в юг, не ни влизаше в плана за деня, другия път, или навръщане. :) Стръмничка си беше тази гора, поизпотихме се.
Щом излязохме от нея хванахме макадамовия път нагоре. Вярно че е по- дълъг, но коловата маркировка е право нагоре, без серпентини, няма смисъл от гуране, по пътя поддържахме към 5км/ч без напрежение.
Що
народ си е оставил кокалите тука... След 5 минутки стигнахме и до гроба на дядо
Филю.
От паметника продължихме още малко по пътя. Имаше отклонение вляво по коловете за резервата Пеещи скали и х. Мазалат съответно. Крайно време беше да напуснем пътя, за да не се качим на върха. :) Обърнахме се назад и видяхме за последно вр. Ботев в далечината с пряспата.
В 13,40 часа бяхме на Пеещите скали, но те и този път не пожелаха да попеят. :( В далечината с вариото на фотоапарата видях бял пикап пред хижата и им викам на Фифо и Велко – е тва ше да е Great Wall. Къде на майтап, къде сериозно.
Пеещите скали от едноименния резерват и Фифо до
тях. Последният резерват от Национален Парк Централе Балкан. И си личеше – на
север, не чак толкова далеч се виждаше вече огромно сечище.
Е поне
на пътеката до нас имаше някакви цъфтенца за баланс – форма на гюл може би, или
просто проста шипка... :) Тук някъде пропълзя и един слепок по
пътеката. Няма угодия! Или дъжд и мълнии или слънце и змии!!!
5-10
минутки преди да стигнем хижата влязохме в една букова гора и там ужасът, който
ни преследваше навсякъде. Хиляди, милиони, ако не и милиарди малки мушички под
буковите клонки. Стоят си там и като докоснеш клона политат навсякъде. Кацат по
раница, по дрехи, а как обичат да се лепват по потното ти чело и по ръцете и
навред!!! Ужасни са, какви ли техники не прилагахме. Най- добрата е да си първи
в колоната и да си с очила и шапка и да бягаш бързо, малко се лепят по тебе, а
другите за теб го отнасят подобаващо. Е, тъкмо да излезем от буковата гора пред
хижата и се сблъскахме с тях.
В 14,30
часа стигнахме на х. Мазалат и си чистихме тениските от гадните мушици. Пред
хижата наистина имаше два пикапа Great Wall Steed. Абе
Made in Ловеч! :)
На
пейката пред хижата имаше две женици, облечени в розово, не много като за
планина, поздравихме ги все пак, гледаха ни като музейни експонати. Ама така
бяхме изморени и ижадни, че се пльоснахме на масата и до там с учтивостта.
13-те км от х. Мандра до тук ги взехме
за точно 4 часа. Чичо Борис – бащата на хижаря ни посрещна. Бързи 3 кена
Болярка взех аз. Обядвахме от нашата храна. Нямаха супи. Суетня имаше, чакаха
някакви испански пенсионери да дойдат на лов. Явно и жениците тях чакаха, може
пък да поработят, ако не върви лова, каза чичо Борис. Оказа се, че той е от
Батошево, събрахме се там представители на Стефаново, Бериево, Батошево... :) Приятен
тип, ама вика: "Дайте ми точни пари за бирата 3Х2,50=7,50, че съм горски,нямам
да връщам, а ние работим само с 50лв." :)
Жалко,
че не го снимах, класик! С мустак. Даже ни попита що сме такива брадати...е
13ти ден... Каза че в планината се ходело с мустак. Велко беше заформил неговия
на Кашана, Фифо искаше утре на Шипка чичо му да му донесе самобръсначка, да се
оформи и той, аз реших да съм чобанин до края. :) Ама на Велко
мустака русоляв и едва се вижда. Борката го утеши, че е важно желанието. „И на Левски му
е бил рехав мустака!” каза в заключение. Поговориха си те двамата за ножа на
Велко – една дамаскиня. Пък стана време да тръгваме.
Борката ни снима пред хижата и ни покани
пак.
В 16 часа поехме по маркировката – черен
път, който влиза в букова гора – много стара, с нападали дебели дървета.
Излизаме
от Парка и влизаме в гората с „Повишено внимание”.
През гората ходихме 30-40 минути и
излязохме на малка полянка със стотици мравуняци. Доста мравки се качиха гратис
по краката ни да ги водим на море. Ама ги отблъснахме. :) Пак
влязохме в букова гора, след нея излязохме на голяма поляна с чешмата „Корита” в
края и. От там видяхме за пръв път Шипка, чинията на Бузлуджа и
вятърния парк.
Коритата на чешмата са останали в историята и само името на
чешмата подсказва, че ги е имало. Поне струята е много силна и студена. Починахме на чешмата, студената вода действа
чудодейно на изморените крака. Фифо смени сандалите с обувките.
От чешмата хванахме черния път вляво. Този черен път
се вие през едно сечище – грозна картина.
Добре поне са оставили дърветата с маркировката...
Видяхме едни дървари, казаха че ще ни закарат, ако им
помогнем да натоварим дървата... ей сега! Що не ми поносите раницата през тва
време...
Черния път излиза на асфалтов. По него завихме вдясно
и след 10 минутки бяхме на х. Партизанска песен. Искахме там да починем с по
бира, с ужас обаче разбрахме, че няма никаква бутилкова, а за наливната няма
въглерод!
:( Велко пи една кола. Аз
зяпах карта на района на едно табло, даже я снимах. И от толкова зяпане...
Тръгнахме. Но не хванахме по асфалта, а по един черен път... вдясно. Еми не
трябва по него! По асфалта бързо се стига до х. Хлебна и от нея вдясно по черен
път се подсича с голямо катерене вр. Черни връх. Е, ние се спуснахме по черния
път при Партизанска песен и видяхме, че не е това посоката, аз пуснах трака на GPS-a, каза ни да се качваме
нагоре през гората за да излезем на нашия път... асфалта, абе замотахме се
около 30 минути някъде, може би... сефте! :) Преди да излезем на
асфалта на местността Узана минахме през пистата за ски бягане. В 20:00 часа
бяхме в курорта. При г.д. Узана една каракачанка ни залая, малко се стреснахме,
Фифо даже извади пищова, но не се наложи да влиза в употреба, просто тя ни
съпроводи до хижата. От умора ли, от стрес ли, ама не съм я снимал (каракачанката). Един човек
ни упъти накъде да хванем. Доста е разхвърляно тук. Извън сезона и през
седмицата повечето хотели не работят. Човечеца ни препоръча хотел Трите мечки,
но ние все пак искахме да проверим как е хавата на х. Узана.
В 20:20 часа сме тук – на хижа Узана. Хижарката ни
посрещна с усмивка – само ние сме на хижата. Каза, че няма ток, вероятно в
целия комплекс. Но ще ни измисли кюфтенца и салатка. Веднага ни даде 3 Загорки
и запали бойлера. Комина не тегли добре щом е топло времето и покрива се е
нагрял от жегата. Цялата хижа се опуши и засмърдя, излязохме вън. :)Ужас! Хижарката беше
много мила и усмихната женица. Някой друг би се размрънкал да пали печки и
бойлер за трима души само... Даже тук нощувката от 11 лв пада на 10 лв за
членове на БТС! Избих рибата, след като на х. Ехо забравих... :)
Фифо лющи плюски от петите. Дано не е фатално, мина
ни като вариант и принудителен почивен ден утре тук за възстановяване, но
утрото е по- мъдро... Все пак изготвихме списък с нещата от които имаме нужда.
Чичото на Фифо щеше да ги купи и да ни ги доесе на Шипка. Фифо се чу и с Вайпъра
(Митака), среща и с него утре по обед на Шипка, ще пробва да иде на море с нас.
Ще станем четирима, да не ни казват, че сме тримата глупаци хаха! :)
Бирите са към края си. Велко слезе от стаята и той
да пише вън на тераската. Каза, че тока е дошъл. Но долу продължаваше да не
свети...явно е паднал бушона на първия етаж си помислихме... Еми, не! Оказа се,
че лампата в коридора, която свети по принцип денонощно просто е изгоряла! Малко комично,
но какво пък, стават грешки, то и ние днес се замотахме между Партизанска песен
и Хлебна, вчера около вр. Ботев. Традицията е спазена, важното е губенето да не
е голямо! Започва да се стъмява. Май е време за баня, после ракия, салата,
кюфтета и омлет. Може и още една бира. Преди това дежурната „Суха статистика”
(днес напоена обилно с пот от жегата).
СУХАТА СТАТИСТИКА:
20,00 часа х. Узана
28,7 км/ден***301,2км ТОТАЛ
6,50 часа
движение***4,1км/ч движение средно
3,50 часа
престой
9,40 часа общо за деня***~3 км/ч общо средно
Изкъпан, изпран... :) Хапнахме богато, кака
Красимира си легна, преди това я питах как мога да стигна утре сутрин до
географския център на България. Стана 23 часа, с Велко си разказваме животите, допиваме ракията и лягаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар