КЕ – III ден – 07.06.2013 – петък

Малинова плантация, змия, сечища, боклуци, криене от буря, среща с вълкоубийци

Към 7 часа е. Фифо още спи, днес не бързаме, няма защо да бързаме. Затова ще попиша, щото пък не ми се и спи. Наспах се добре, кръста и той е добре. В стаята ни има 3 легла, едното веднага го окупирахме с багажи. Снощи преди лягане Фифо забеляза, че точно то е с твърд матрак, а другите две са с пружини. Поправихме грешката и легнах на твърдо, за да си подсигуря спокоен сън. :) Дядо вече не може... Миналата вечер бая съм се предобрил с тоя финалгон, вчера цял ден раменете ми горяха и раницата се врязваше в тях. Чак се стреснах по едно време, ама няма какво да се прави. Надяваш се да не се влоши. Снощи, докато писах се намазах със Здраве, да попие...  Засега в леглото не парят и не ме болят на пипане, да видим с раница в движение как ще са нещата. Може би сега е времето да вметна как седят нещата по хижите в Западна и Източна Стара планина. Ами част от тях не бачкат, а останалите бачакт, но само събота и неделя или в случай, че си се обадил предварително... и не сте един или двама души... Аз съм прочут с това, че не звъня по хижите и съм против резервациите (баси, хижа е, не хотел!), но настоящата ситуация го изисква (изискваше в началото, после мързелът надделя и не се обаждахме...). Къща си имаме на гърба, но храната ни е кът, пък и ако не е кът тежи. Та е добре където има хижа да ядем в нея. В деня преди Тръгването извадих на един лист номерата на хижите през които минаваме, и тези в близост до тях. Бях се обадил на Наско от Пробойница, каза че хижата работи и той ще си е там. Да ама се оказа, че съм забравил да поръчам храна и освен импровизираната салатка, друго за ядене нямаше, е олекотихме малко раниците. Ден първи беше, човек се учи от грешките си. Вчера (ден2) по- подготвен звъннах от „Пещерата” (Лакатник) на хижа Тръстеная. Този път, освен дали работи хижата питах и за храна – скара за вечеря. Звъннахме и на х. Чавдар, ще ни очакват в неделя, днес – утре ще уточним менюто. И сега стигаме до защо”няма защо да бързаме”. Фифо е звънял още преди да тръгнем на х. Лескова (крайната дестинация за днес). Тя е частна и бачка само събота и неделя. По план спим днес там (петък). Но пък хижаря казал на Фифо да спим под навеса и да не жалим дървата в камината. Така ще бъде, храна си имаме. Прехода от тук го дават 6 часа, така че леко и без напрежение ще стигнем.

Да бе да. Не се коментират такива неща предварително... :)

В събота след обед около Мургаш пък ни е срещата с Велко (ще продължи с нас към Емона), Криси и Мъкси (те са за 2-3 дни). Ще спим на Зла поляна до говедарника на палатки. Засега такъв е плана, а в неделя по обед Емо трябва да е на Витиня с провизиите. Ех планове, планове, дано се променят в движение, но да не се провалят!

Ха, тук леееко съм допуснал, какво може да се случи. :)

Слънчево е и подухва. Днес е ред на Фифо да носи палатката. Събираме багажа и слизаме на закуска. Ники, хижаря запали трактора и замина към аронията. Жена му се захвана с пържените филии. Освен тях в хижата е и дъщеря им – на наша възраст ни се вижда – майката на Мигелчо демек. Има и едно момче и едно момиче с УАЗка и... металотърсач. Хм, местни иманяри може би. Метнахме по две пържени филии с пресен мед от на дядо, дето помагах да го вадим и дадох жертва. Добре, ама хижарката се залисала в телефонен разговор и забравила да махне тигана от котлона...стана димна завеса...

Дойде време да се разплатим. Видях на бележката, че голямата ракия от малини е 1,50 лв. 42,90 излезе всичко, платихме с личните пари. Събрахме прането. 

Eдна обща снимка и газ. :)

Малко малки сме излязли, ама самоснимачката я закрепих на комбайната и исках да се хване хижата, не държах толкова на нас. :)

09:40 часа потеглихме от х. Тръстеная през плантацията от малини. Малкия Мигел тръгна с нас, та трябваше да го увещаваме да се върне при майка си... Не след дълго един заек прибяга пред нас, още в малините.  

Плантацията свършва при езерото Чемерик. 

По черен път се достига луксозната кравеферма, на вид го докарва на средновековна крепост, строена в наши дни с европари. На миризма си е обаче баш като класически краварник. Имаше доста сърни, нещо като частен дивечовъден комплекс. Хм, странно. И много герани, не знам само за красота ли бяха направени обаче... 

След фермата, ако не ме лъже паметта по черен път навлязохме в една букова гора, за която Фифо каза, че е идеална за ски зимата. Хубав наклон, рехави големи букове. Бих едната точка на GPSа, току виж пък нещо стане, защо пък да не дойде тук зимата да покара. Като излязохме от гората се озовахме на полянка с хубава гледка, цъфтенца и май в далечината видяхме вр. Мургаш и малко се сдухахме като го видяхме колко е висок и колко е далеч, а утре имаме да го качваме.

 От цъфтенцата през едни храсти се спуснахме пак към гората, минахме две дерета и в 11 часа бяхме на разклона за манастира Седемте престола. На него съм бил 3 пъти вече, пък и не ни е по път, само спряхме за кратка пауза на отклонението и да снимам една гигантска уродлива гъба, добре че не ме изяде!

На един бук беше порастнала, почти половин метър може би голяма, абе грозна работа! Като излязохме от гората с изкачване бяхме на чудна гледка – виждаше се в далечината назад полянката с цъфтенцата от която се спуснахме, за да наберем пак височина насам. На нея вече имаше овчар и се чуваха звънците на стадото. Красота! 

С Фифо се снимахме на Фона на гледгата, от пътеписите знаехме, че всички се снимат тук, но не си спомням името на камъка, на който сме приседнали, а ме мързи да ровя да го търся... 

След фотосесията пак поехме нагоре. Имаше много коприва покрай пътеката, ама Фифо знаеше, че съм шашав и така и не ми даде 20 лв, за да се овъргалям гол в копривата. Не че имаше къде да ги изхарча, днес специално де. Излязохме на една ловна вишка и поляни край нея. Странно, всички хвойни бяха окастрени, клоните струпани на купчина и стърчи само голия ствол. Може би нарочно го правят, за да не се разпростират и да си остане пасище, ама изглеждаше много грозно. 

От там видяхме дефилето на Искъра, дори София и за пореден път Витоша. По черен път влязохме в букова гора, с опадала стара шума и там – баси змийътъ! 

Към метър смок, но мързелив. Никакво внимание. И по- добре де. Като се замисля и вчера видяхме една усойница на асфалта между Губислав и Лакатник, ама тя милата нямала късмет и леко беше хербаризирана от гумата на някоя кола. Еми и днес се разписахме – 3 дена 3 змии, празно няма. Пък после върви обяснявай, че сме избягали от жените в града... дойдохме в гората при родата. :) Следващата среща с представители на местната фауна беше един зелен гущер – позьор. 

Минахме и край един огромен мравуняк. Фифо ми беше показвал вече на Витоша един трик, направи го и тук. Пляска с ръце над мравуняка, мравките се активизират и като защитна реакция пускат мравчена киселина. Оставяш си ръцете малко над тях и после дишаш. Помагало за 64 белодробни болести хахаха, аз така реших. Абе няква лека форма на евтин наркотик. :)

Черният път по едно време стана чакълест, почти без денивелация, идеален за колело, направо можеш да летиш по него! Еми жалко, че не бяхме взели и колелетата в раниците, то при тея килограми +/- 14-15 кг... :) Абе не е баш така. Та този път до едно време е в борова горичка, после през ливади. Има и стълбова маркировка по него, ама стълбове няма, само бетонните постаменти са останали, явно те не представляват интерес. Само стълбовете някой е набрал дето се вика. 

Добра фотосесия им обадих. Чак изостанах малко от Фифо, та трябваше да го догоня. Минахме и край един каменен кръст и огнище до него за казан, явно за курбан. Лигичката ми текна, но преди да ме види Фифо преглътнах и продължихме. Енергията от филийките беше на привършване и нещата отиваха на по един сникърс. Него го изядохме след като стигнахме до едно много приятно кладенче, вдясно на самия път.

На това кладенче се напихме (с вода) и релаксирахме 10 минутки някъде. Заградиха ни едни лоши облаци, опита се да завали, но засега...ни се размина!

В 13,20 часа стигнахме горски дом Чукава, или това което е останало като архитектура от него. 

Но както обичаме да казваме с Боро, ако опърдиш кочана си е супер да се приютиш! Вътре си е бомба паднала, но такава е суровата действителност. 12,3 км до тук. Спираме за почивка и обяд. Наблизо се чуват машините на дърварите. Малко преди горския дом една сърна ни мина през пътя. Богат ден на животни! Тук починахме около час и в 14,20 часа хванахме черен път с много кални локви, цели езера бяха. 

 Движихме се през грозно сечище. 

Плътна дървена мантинела отстрани на пътя...

Неприятен път за ходене – освен, че са осакатили гората, дърварите са разпръснали така хубаво боклук навред. Туби от масло, бутилки от вода, бира и т.н. Абе всичко каквото можеш и не можеш да си представиш! Затова си стъпихме здраво на краката, да се махнем по- скоро от това неприятно място. Час и нещо след г.д. Чукава стигнахме на Хайдушкото кладенче (номер 1 да речем). И там на масата с пейката беше пълна мизерия, да се чуди човек, толкова високо в планината как може да има толкова много боклук... Пихме по една студена прясна вода, чух се с Емо, остава уговорката за неделя, казах му от какво имаме нужда да ни донесе – хрната, която оставихме на Боро, 4 домата още, краставици 2, сирене, чесън, хляб и да ми донесе още чорапи от дебелите, тънките не се оказаха добро решение. Мислихме на бензиностанцията на Витиня да си направим истински пир – и тая манджа дето Емо ще я донесе да не се налага да я носим цялата. :) Фифо се чу с Велко, и там планът не търпи промени за срещата.

От полянката, на която почивахме се видя насреща високият и далечен връх, който гледахме сутринта, еми не беше това Мургаш, до него има още доооста. Това беше просто някакъв връх с антени на него. 

Тръгнахме си пак по пътя, но по кой от двата? Точно там пътя се разделя – надясно и нагоре стръмно изкачвае, направо полегат. Маркировка не се вижда никъде, пръснахме се – аз по стръмния път, Фифо по другия, който първи види марка вика и другия отива при него. Фифо май бързо се отказа и дойде да катери при мен, но моя път свърши изведнъж и слязохме на долния. Колкото и невероятно да ни се струваше, този път не трябваше да се катерим по стръмното нагоре, значи пътеката понякога е благосклонна към нас. :) Е ние все пак си взехме дозата катерене, така де, на планина сме тръгнали, не на разходка в Борисова!

През това време (астрономическото), другото време (метеорологичното) се нагрочи, в далечината се чуваше трещене. Ние ли сме ходели бързо по черния път, то ли ни настигна, но по едно време започна да светка и тряска около нас, а тъкмо бяхме излязли от една гора и бяхме на открита ливада преди още една. Инстинкта за самосъхранение проработи (затова трябва да благодаря през повечето време от трипа на Фифо, че аз съм малко безразсъден в повечето случаи на тая тема) и събрахме на куп щеки, канчета, телефони и GPS. Зарязахме ги далеч от нас и влязохме в гъстата гора. Зачакахме между буките. Трещя, гърмя, светка, така и не заваля, пък май попремина. Излязохме от скривалището, взехме пак опасните предмети и тръгнахме по пътя. Лошото не беше отминало напълно. Бяхме му в периферията. Затова вървяхме извън пътеката, близо до гората, че ако стане напечено да бягаме в нея. Съответно и на голямо разстояние от билната стълбова маркировка, но имахме визуален контакт с нея. И след половин час може би, се наложи да повторим упражнението с гората. След второто изоставяне на скривалището излязохме на един каменен кръст – явно това ще да е местността Гроба. 

При него точно е разклонението на пътеката за село Осеновлаг. Ние не искахме да ходим там и си поехме нашия път напред за х. Лескова – крайната дестинация за днес. Знаехме, че на хижата няма да има никой и ще си спим под навеса на пейките. 

Това е пътя – супер готин е за колело, вляво от него се пада билото, а вдясно има опънат електронен пастир, много крави гледат там. Тайно ми се прииска да изпитам силата на тока, споделих с Фифо и той каза да действам щом толкова настоявам... зачаках подходящ момент. Походихме няколко минути в тази конфигурация – ляво било, дясно електронния пастир, по средата пътя и хоп! По пътя се зададе един джип. Спря при нас. Вътре двамина бабанки, казахме им какви сме, що сме. Казаха ни, че ще се разшетат с джипа и по- късно, по тъмно ще се видим пак на хижата. Имали някакъв повод, затова била отворена за тях сега по изключение. Отминахме ги и трябваше да следваме вече не билните стълбове, а тези които се отклоняват вдясно за х. Лескова. Звучи добре, но трябва да се мине през пастира... сега май дойде моя момент докато го прескачам да ме тресне тока и да „заредя батериите”. Ем хубаво, ама на мен нали са ми дълги краците, пък и Фифо вкара мисъл и видя ръкохватка, с която се откача телта от куката, преминаваш, закачаш и пак е цяла веригата и блъска ток по непослушните крави - бежанци. 

„Моля, минете!” – каза Фифо и започнахме да се спускаме към хижата. Пак се разминахме с дъжда, но тук преди нас бе валяло и тревата беше мокра, та ми се измокриха палците на чорапите (обратното де) :) чорапите на палците, че бях със сандалите. Фифо също беше по сандали, но бос. На Чукава свали Васко, реши да му даде възможност да си почине и тури и той сКандалите. Ходихме, ходихме по росната трева и се оказахме в другия край на заграденото пасище, пак трябваше да излезем от него и вече да сме много близо до хижата. Този път нямаше ръкохватка. За лимбо беше ниско, за прескачане високо... но и този път не ни тресна тока. Като излязохме от пасището имаше пътека напред и стръмен черен път надолу, много разкалян...избрахме пътеката, направихме голяааам полукръг и най- сетне видяхме табелка за х. Мургаш (демек маршрута за утре) която сочеше обратната посока на нашата. Ясно – вървим към хижа Лескова. По- добре стана с полукръга, че в онази кал щяхме да се омажем до ушите. Излязохме до някакви изоставени къщи с уникално наредени плочи на покрива. (Не като на Стефаново хаотично разхвъряните, които олицетворяват напълно селото де...) 

След няма и 5 минутки видяхме вдясно от нас долния край на въпросния черен кален път. И след още 2 бяхме на хижата.

СУХАТА СТАТИСТИКА:

18,00 часа х. Лескова

22,5 км/ден***79,2 км ТОТАЛ

5,20 часа движение***4,2 км/ч движение средно

3,00 часа престой

8,20 часа общо за деня***2,7 км/ч общо средно

Хижата представлява преустроено бивше училище. Има две големи помещения за по 10 човека да кажем и голяма столова. Най- хубавото на хижата е студената чешма отвън, на която михме морните крака и се поизпрахме. След нея е навеса, масивен, с хубави пейки и маси. От пътеписа на Яница знаех, че са спали там, знаех и за огнището, което си беше по- скоро камина. Хижаря ни посрещна, не много приветливо, каза ни, че ще има гюрунтия довечера, шефовете на краварника си организират лов на вълци, че нещо им ядяли телетата и после щяло да има йеденье и пийнье. Човека си шеташе, зареждаше камината. Попитахме го за бира... замисли се, пък взе че донесе една 2 литрова Арианка. Ох, на дяда! Блажено пиехме и се чудихме какво да правим. На шефовете с джиповете ще им е студено и ще влязат да пият вътре, навеса може пак да си е наш, в хижата е ясно, че няма места за нас. Но пък не знам как ще им се отрази алкохола и решихме, че най- разумно ще е да си опнем палатката някъде около хижата, все пак не сме я взели да я носим само до морето. Намерихме удобно място под два огромни бука на 300 метра някъде от хижата, в посока утрешния ни маршрут. Разпънахме я и се върнахме при хижата. Започнахме да си мезим пастърмица с бирицата. Хижаря каза, че отива до някъде с джипа и ни остави да  поддържаме огъня. 

Фифо се отдаде на медитация, аз пописах из тефтеря. Пък по едно време затворихме и двамата, май сефте видях Фифо и той кат’ мен с молив в ръка да драска. 

Май чак към 22,30 часа дойдоха 3 джипа с ловци на вълци. Не бяха ударили. Започнаха да пекат... червени чушки в камината. Затова ли 5 часа я палихме таз камина... А ние толкова време ги чакахме, барем почерпят някоя мръвка, някоя ракия, явно няма да има почерпка. Поне като питахме за цената на бирата, казаха че е от тях. УРА! Поговорихме малко и решихме че трябва да лягаме, все пак бяхме уморени и твърде много време сме ги чакали. :) Даже не знам какво сме правили толкоз време... абе пийнахме и ракия, супа от доматеите изкуственяци за чаша направихме, говорихме си с две по- млади момчета, които бяха заточени да пекат чушките вън при нас, а другите влязоха в столовата.  

И тъй, малко след 23 часа отидохме в базовия лагер, влязохме в на Генчо палатката. Всичко точно, даже музиката на юнаците с джиповете не ни притесняваше много, бяхме уморени и заспахме почти веднага. В 02:10 часа обаче се събудихме и двамата от гръмотевици и мълнии. Имахме си безплатно светлинно шоу в палатката! „Лошото” като цяло звучеше далече. Гръмотевиците бяха много странни, идваха от далече, страхотен тътен, който продължаваше по 20-30 секунди, звука наподобяваше, все едно някой казва азбуката оригвайки се! Без майтап. Няма какво да се прави и продължихме да спим. След час пак се разбудихме от шума на дъжда. Доста силно се чуваше, но палатката се оказа супер, пък и бяхме под естествения чадър на големия бук. Все пак ни предразположи да излезем „да видим има ли звезди” и като се изпикахме, пак влязохме в палатката. Раниците бяха в преддверието с дъждобраните на тях за всеки случай. Обърнахме обувките с подметките нагоре и слушахме как вали. Броих си наум продължителността на гръмотевиците (упражнявах си математиката, нали ми е слабост) и...съм заспал.