КЕ – XVIII ден – 22.06.2013 – събота

По Неведомите пътища до Котел, или май ни стана навик да се губим?!

Цяла нощ сънувах, че бутам в кални коловози в гората затънала кола... Изобщо не успях да се наспя, голяма умора ти казвам!!! :) хаха...

Днес трябваше да станем рано, за да стигнем рано в Котел. Събудих се в 5:40 часа, но ми се видя рано и поспах до 6:15. Тоалет, това онова, седнах на един пън да опиша вечерта. Станаха момчетата, закусихме лютеница  (личи си от петното в тефтеря...) Аз си направих доматена суха супа – изкуственяк (с Боро дето махмурлийка и викаме) ... никой като не я иска, пък бях взел много...

07:50 часа, аз съм готов, другите приключват с гимнастиката. Всички изглеждаме недоспали. Сложих обувките. До Котел с тях. На десния показалец на крака (или на десния крак на показалеца) очаквам да се спука една плюска. Да видим! Айде стига писах, ми да почета за днес записките и да вдигаме катуна.

08:30 часа – тръгваме от извора на Луда Камчия! 

Тръгнахме на юг, тъй като пътеката на изток я бяхме проверили още снощи като ходихме до извора на Луда Камчия – нямаше маркировка. След 400 метра по пътеката на юг видяхме зелена маркировка. ОПА!!! Нашата е червена! Справка с картата – „за Карандила”. Много хубаво, не сме ходили, ама не ни е по път... Върнахме се на заслона в изходна позиция.

Втори опит за тръгване, този път тръгваме по източния път, проверения, за който знаем, че няма маркировка, ама може пък да се появи по- натам. Пътят се виеше, без маркировка, тръгна в югоизточна посока. А ние трябва да гоним североизток... ЦЪК! Пак греда. Хванахме го наобратно и преди да се върнем в изходно положение, за пореден път при извора и заслона, свихме по черен път вдясно. Още снощи на идване го видяхме, падаше ни се вляво, но го подминахме. Нямаше маркировка по него, но посоката ни хареса – съвпадаше с тази, която по карта трябваше да гоним. Скоро (1 час след първия старт за деня и 4 км лутане) се вляхме в бяло-червено-бялата маркировка. 

Спасителната маркировка и малко статистика... (на места червеното не е между бели, а жълти линии – май е старо, но работи, това е КЕ- маркировка!!!)

Идваше от един черен път отляво на нас и продължаваше надясно. Чудесно. УРА! Бяхме се изгубили още в началото, оттук натам всичко трябва да е наред, губенето за деня сме си го намерили! :)  

Внимавай какво говориш!!! 

Това е пътят, който идва отляво... 

И продължението му надясно, което хванахме... 

А ние идваме от тук... 

Явно официалната пътека е била още преди извора и заслона, т.е. те се падат в страни от пътеката (дясно). Е, ще знаем за „навръщане”. Леле, колко неща останаха за „навръщане”!

Та в 9,30 часа, час след тръгването пак сме на Пътеката и решихме да не я губим повече. 

Четохме за Делирадевата бука и решихме, че сме я подминали. Според описанието на гърба на картата беше близо до Извора... Да ама не, чак в 11:05 стигнахме до въпросната бука. 

През цялото време вървяхме през гора, по черен път. Маркировката ту се губи, ту се намира пак... На час след Делирадевата бука гората свърши и излязохме на голяма ливада. Излишно е да казвам, че маркировка почти няма къде да се сложи, а където има...НЯМА! Със зор видяхме това, което ни окуражи все пак- КОТЕЛ с молив! 

Ходихме час и към 13 часа направихме скромен обяд. 15 км (с губенето) :) след старта на днешния етап. Дотук бяхме само с една 15 минутна пауза в гората към 10,30. Малко ни хвана яд, че не намерихме Пътеката още в самото начало, но станалото - станало. Чух се и със сестра ми – предпоследен ден на море.  Ние тръгнахме преди тях, те след нас тръгнаха, стигнаха, плажуваха, ще се приберат, а ние няма да сме стигнали. Май не е най- бързо да „ходиш” на море... и то от вр. Ком. Но поне е запомнящо! В 13,40 приключихме с обяда и тръгнахме, вече само по ливади. Решихме, че сме обядвали на Околчестата поляна от описанието на гърба на картата. 

Хайдут Велко се бори с ливадата. 

Тука хич не изглежда да е планинско! Поне вече хванахме цаката картата да не стои вътре в капака на раницата ми и да е трудна за вадене, закачихме я на ластика на Велко... и така доста по- често я използвахме...

Следва се черен път на изток. Вдясно остава Стидовска Стара планина и 2 вятърни генератора. Маркировка – няма. Пътя прави 90 градусов завой наляво и движи под един далекопровод успоредно на него.  Не след дълго далекопровода остава вляво и вдясно се вижда стар самотен бук с маркировка на него. 

Хм, писал съм бук, ама като гледам снимката и по спомен май беше дъб! Еми, като съм писал в тая жега... Леле, колко беше горещо тогава!!!

От този бук/дъб започват жалоните на зимната маркировка – падат се вляво от черния път. 

Поглед назад към момчетата, нещо от жега съм избързал напред, много ЖЕГА беше!!! 

Ох, не му стига на магарето крастата и на Пацко тежката раница и жегата, ами намерих една подкова. Ами ако в нея ни е късмета?... закачих я на раницата и айде, и нея на море ще водим...

В описанието на гърба на картата ни пише, че може да не качваме вр. Разбойна по коловете, а да намерим short cut-а вляво. Гениалната идея ни осени в 14,40 часа, след 22 км ходене. Хванахме първия път вляво, за да не се прецакаме да качим върха и... напуснахме маркировката! :)  ***По едно дере се спускахме надолу, подплашихме една сърна, втора за деня – в гората сутринта изкарахме ангелите на една друга. Излязохме на дърварски път и 20 минути след напускането на Пътеката  стигнахме двама дървари – ром или индобългарин... не знам как е коректно да се казва... и един бял, който позираше с шкембето. Обясниха ни, че този черен път обикаля много и слиза на асфалта. Казаха да продължим по него и на следващия дърварски пункт да питаме колегите им за пътеката през поляните. Била много кратка, само за нас! :) 

Ей ги тез убавци, дето издевателстват над гората...

Втория дърварски пункт първо го „чухме”. Резачките, които бачкаха на него де, после и ги видяхме. Тея си бяха баш акана мангал.  Единия тъмнокафяв субект като ни видя и изгаси резачката. Провикна се: „Здравейте, братя!” То верно, аз съм черен, ама чак пък като него... Ей, добре съм аз, да се сливам с местните и да ни помагат! Може пък и да си е търсил повод да почине. Другия имаше тетрадка и молив. Играеше го умен. Може пък и да е с трети-четвърти клас. Тях не ги снимах, но бяха благоразположени и ни показаха пътеката, която се качва на билото. По нея си водят конете. По фъшкиите се ориентирахме да не я изгубим. Беше много жега. След изкачването през гората стигнахме чешма, леле как се мокрих, колко пих... ужас! След чешмата, силно казано има пътека, по- скоро овцете са минавали и са правили жалки опити... за пътека. Абе short cut-а се оказа бая long. Сефте. Но връщане назад няма. Ходихме успоредно на гората както ни заръчаха дърварите. Напред и вляво на една височина видях клетките на мобилните оператори. Виждал съм ги от Котел и знам какъв стръмен черен път има и колко е дълъг... лошичко ми стана, но после се оказа, че няма да го качваме и слизаме поне това. Видяхме най- сетне и Котел, ама как да стигнем до там? В коя част ще му излезем? Мистика. Няма и кой да питаш...варианта е право надолу... 16:10 часа. 

И в тоз момент ни залая куче. Вляво имаше овчарник, решихме да идем да видим няма ли човек. Той чу кучето и излезе от колибата. Дойде при нас, страшен класик! Велко много се впечатли от мустака му, наистина беше уникален, жалко че не го снимахме! Обясни ни как да слезем до града (абе само надолу покрай гората, дерето, черния път...) е как по друг начин?!? Нагоре ли? :) Измуфти момчетата да му свият една цигара. Хапнахме джанки и заслизахме. Щяхме да влезем в Котел откъм парка Изворите, а не откъм вилната зона както правят повечето КЕци... Затова решихме – в първото заведение по бира, пък после ще търсим магазин и квартирата ни. На реката някакви циганета се къпеха. 

Аз от жега май тотално съм забравил, че нося фотоапарат... кът са снимките.

В 16:50 бяхме на входа на Природонаучния музей. Е, не спряхме на първото заведение вдясно, а на второто вляво. Все пак бях там преди 3-4 месеца с Яни и се беше доказало като добро, пък и с това езеро... „Старата воденица” се казва. Е, Ацата - сервитьора от предното ми пребиваване тук е заминал за морето, но все пак имаше кой да ни обслужи – друг мой познайник – сина на шефа...: 
"Аз те знам, даже знам кой точно си – София, GPS..." заплашително ми каза. :) 

Тук може би от студената Загорка ми е дошла енергия и съм направил снимка на езерото, но силите са ме напуснали бързо... нямаме снимка с бирите на масата! :( 

32 км , часът е 17. Между първата (уж само една) и втората бира решихме, че утре оставаме в Котел. Този път не принудително, а нарочно! Готово. Ресторантчето е много готино, но все пак искахме да свалим раниците и да идем в пицарията... След втората бира дадохме газ към пицарията и банкомата. 18:10 часа, Фифо и Митака седнаха в пицарията, ние с Велко отидохме към банкомата. Аз го одрусах с чисто нови 20туци – поредни номера, чак не ми се харчеха... А Велко 2 пъти си сгреши ПИН-а и реши, че е време да се обади на баща си да го пита. От третия път двайсетачките потекоха и за него. 

Седнахме и ние в пицария „Прима”. Ех тея пици, откога ги мислим с бирите. Докато дойдат пиците Фифо скочи до един магазин и си купи чорапи... бели. :) Засега бели... нямало други. На мен пък ми купи тефтер, че тоя на Надето заплашително свършваше и дойде ред на ТОМ II. Но той ще проработи като тръгнем от Котел, в ТОМ I остава счетоводството. 

 Най- после, ядене, пиене, питахме в пицарията къде се намира квартирата ни – „Констанс”... оказа се, че е съседната къща. Дори ни домързя да идем да оставим раниците и да си вземем душ. Такива мизернички хапвахме и пийвахме сладко. Какво ти хапване, то си беше нагрухтяване.

 Днес свършихме карта номер 5, остават още 2 до морето!

С Фифо платихме 31 лв от Служебните. Таратор, бира, 2 пици, картофи... После в квартирата – оправихме багажа, изкъпахме се и познай какво... еми пак в пицарията. Тоя път ракии и салати. Там дойде и съседа от квартирата – и той прави КЕ. Но сам. Родом от Благоевград, на 25. Били двама, ама с голямо темпо движили – първия ден минал ходене за два нормални дни.Финиширал вечерта сам, защото спътника му се отказал на Лакатник . До тук за 8 дни... а на нас този ни е 18ти... Ходи почти денонощно, без палатка, спи само с шалте и термо фолио. Къса му била отпуската, не му я удължили и понеже е на 2-3 дни (!) от морето не му се отказва, та ще си пуска болничен... 

СУХАТА СТАТИСТИКА: 

~16,50 часа Котел

32,3 км/ден***447,2км ТОТАЛ 

6,50 часа движение***4,7км/ч движение средно

2,00 часа престой

8,50 часа общо за деня***3,7 км/ч общо средно 

Кво сме яли, кво сме пили, ама аз малко преди полунощ „вкарах погледа”, „уморих се”, „падна ми батерията” и съм се прибрал и съм си легнал. :) 

***Тази пътека, която подсича вр. Разбойна все пак я има, но според нас много рано сме се отклонили вляво, трябвало е още да повървим по коловете...абе и така проработи схемата! :)