През няколко села, та до река Луда Камчия край Дъскотна
Спах супер, като
за пейка! Е будех се малко от камионите, но всичко като цяло беше точно. Луната
вече намалява, но още свети силно и в 4 часа беше светло...
Като ден!
Велко имаше
някакви киселини и по едно време го чухме, да си връща вечерята. Към 5-6 чух
някакъв странен шум, чудих се птица ли е, някой от нас ли тропа... май е било
съсел. Поне бяхме вдигнали храната на високо по пирони. В 6:15 вече не издържах
и се надигнах да снимам.
Ето как изглежда
кухнята/спалнята ни: :)
На първа линия
долу вляво моето легло, още неоправено – пейка, шалте и чувал, супер
комбинация. За възглавница фотоапарата и малко дрехи. Тефтера, ножа и телефона
до главата. Челника до ракията и водата на масата. В дъното на масата се вижда
Митака, още не е излязъл от неговия чувал, а горе вдясно се вижда комарника на
палатката ни, Фифо си доспива вътре.
:)
А ето как
изглежда палатката с платнището отгоре – Велко си я разпъна цялата и на
полянката :
И пак Митака :)
А така Фифо се спаси от досадните
пеперуди и комари:
След като снимах
„пръснатия катун”, с още спящите му обитатели, снимах и чешмата.
Пътеката, която
води до шосето е вдясно от чешмата, щом застанеш с лице към нея и завива през
гората наляво. Трябвало е снощи преди моста да завием вляво от шосето и да се
движим по левия бряг срещу течението. Ние завихме вляво от шосето след моста и
се движихме вдясно от реката, не е беда, просто нашия бряг беше по- стръмен и
обрасъл.
Към 06:30 часа се наснимах и се върнах да
попиша в тефтеря. По някое време се разбудиха и другите, хапнахме леко. За
буквално 5 минути вече си събирах багажа - от положение на абсолютно всичко
извадено от раницата и разхвърляно, ама 22-ри ден, всеки ден...
А ето и любимата
ми снимка, Велко мисля ми я направи.
Няма какво да я
коментираме, то си е ясно. :)
Докато оправяхме
багажите минаха 3-4 камиона празни в нашата посока по черния път. В началото на
майтап си мислихме, че някой може да ни качи, после видяхме, че реално няма
проблем... ама докато тръгнем и спряха да минават. :)
Но стига сме се
моткали, че стана 08:35 часа, да се щракнем групата преди потегляне и да ходим
на море!
Май ни се е спало. :)
От хубавото
заслонче с чешмътъ с 5 чучура хванахме пак към калпавото мостче от снощи. Леле,
на светло ако го видиш, с тази тежка раница едва ли би минал. Но при положение,
че снощи не сме го видели в какво състояние е, за да се замислим ще ни издържи
ли... и ни е издържало... логично е пак да стане. И стана. Нямаше непредвидено
сутрешно разхлаждане.
Митака с уважение преминава по моста... над голямата река. :)
По една бетонна
пътека се качихме на черния път от снощи. Не като тогава – право надолу към
беседката. :) То си имало пътека. Пътя беше
чакълест, позволяваше висока скорост. След около 40 минути бяхме минали към 3
км и замириса на... не, не на море още, на дим! И започнаха да се виждат
каруци, палатки и индобългарчета. Поне 20-30 чавета. Майките им готвеха на 5-6
огнища. Индобългарите явно бяха отишли да берат дърва вече. Малките ни налазиха да ни
искат стотинки... Те пък намерили от кого да искат... Ние трябваше да им искаме.
А сега една
игра. Колко ромчета можеш да „тагнеш” на следващата снимка?
Между 11-13,
зависи дали Старата отзад е бременна с 1 или 2...
В 9:20 на 3,6 км
от бивака ни стигнахме до заслон и чешма, построени от Хазим Горския.
Изоставено, но приятно място – чешма с два чучура, тухлен заслон с керемиди на
покрива, камина, маса и пейки вътре. Май само врата нямаше. На чешмата пише:
„Да пий народа и да споменава сем. Хазим Горския 16 VII 1996г.”, а на
заслона: „Заслона е за спомен от Хазим
Горския с. Люляково 16 VII 2006”.
Напрвихме кратка
пауза и продължихме по пАто.
На шестия
километър за деня стигнахме една поляна, превърната в товарна рампа за дърва.
Там бяха камионите, които изпуснахме сабахлем, товареха ги с дървен матрЯл.
Там пътя се разделя наляво и надясно,
поехме наляво по все още съществуващата маркировка. Ама с тази сеч... докога?
След едно не много дълго и стръмно изкачване пътя пак се разделя на две. Този
път се продължава надясно, а не наляво.Малко след това се напуска черния път,
следи се маркировката. Хваща се наляво през едни къпини и храсталаци, неприятно
е, когато си по сандали, но пък има достатъчно табели и маркировка. Блъскахме
по бъза и копривата с щеките, млатихме и къпините. Да, за пореден път си
помислих, че сме тръгнали много рано – по куцо време за КЕ. Сега цялата
растителност е буйна от дъждовете, от първите сме – няма отъпкана пътека, ние
шибаме храсти и на Миро и компания след няколко дни ще им е по- лесно, а тези
от БФТ като минават август дори ще ядат къпини, малини и джанки. Няма само да
ги псуват, че драскат, даже ще ги благославят, че ги изхранват. Но сърце мъжко,
юнашко не трае и ето ни сега на Пътеката – налагаме флората с щеки и прокарваме
лесен път за следващите! От тази малка джунгличка 2-3 пъти се излиза отново на
черния път, като основно има слизане.
Насред гората, редом до маркировката на КЕ се натъкнахме на това:
Кажи чесно! :) Далеч от всякаква цивилизация... Скоро след този артефакт гората свърши,
виждаха се села в далечината и пътя ставаше все по- стръмен надолу. Даже и
първи почти узрели джанки намерихме. След като слязохме достатъчно ниско, че
вървяхме почти по равно, пътя се раздели на няколко пътеки. Тези от тях, които
водят вдясно от възвишението са за село Люляково, а левите спрямо него са за
село Рупча. Левите хванахме, виждахме го в далечината, с язовирчето пред него.
В началото на
селото (или по- скоро края му, просто за нас е начало, че от там влязохме...)
са гробищата. Малко след тях видях двама мъжаги да човъркат нещо по един
камион. 12:40 часа. Познайте какво ги попитах. Да, познахте. Има магазин с
бира, в другия край на селото. Супер. Ама тук малко окрилен от добрата новина
се ядосах. Другите искаха да се отбием до язовира и ако става да се изкъпят.
„Хубава работа, кръчмата ни чака, те ще ми се къпят!” - мислех си аз.
Селото го
достигнахме за 4 часа ходене и 40 минути почивка, това е равносметката а тези
16 км от бивака ни на Ришкия проход.
И още патки и
тютюн.
Имаше много
патки с малки патета, доста дечурлига риболовстваха. Не им се хареса за къпане
на моите спътници и закрачихме с усмивка на лице към магазина. По пътя глобихме
няколко двора с узрели (най- сетне!) джанки по 2-3-4-5.
На Васко да Гама от село Рупча колата...
Български не
говорят местните, но превключват като ги заговориш първи на български. Хората са
мили и отговарят на поздрава. До магазина имаше чешма, от която си наляхме
вода.
Метнахме едно
професионално набито око на магазина и пред него видяхме тази маса...
Ние от своя
страна я напълнихме... с бири. Е, примамливо Пиринско като на рекламата нямаше,
но аз опънах 2 Шуменски, нали са от един казан. :) Велко си изпи двете дежурни Каменици, Митака ги смеси двата вида, че Шуменското
свърши, а Фифо скромно се задоволи само с една Шуменска. Вижда се и шестата
карта – Котел – Дъскотна. Демек, ако днес достигнем Дъскотна (целта за деня) от
утре сме по последната седма карта, а тя горката е само 2 дни с по- дълги
преходчета... :) Море...
От гамазина си
купихме хляб, сирене, салам КАМЧИЯ, пастет, домат, спокойно (!) и бира за
лагера. Бяхме решили да спим някъде покрай р. Луда Камчия около с. Дъскотна. С
евентуален вир за къпане. До 14:20 цъкахме бирички с фъстъчки и пелети на
масата пред магазина.
Когато тръгнахме
по шосето за Дъскотна видяхме една спряла TOYOTA
HILUX на EVN (явно
тук тях псуват за цената на тока). Фифо директно му каза, че сме за Дъскотна и
го помоли да ни метне. Той ни огледа и каза да се качваме. Еми то грехота, такъв
голям пикап, пък сам да си пътува... На мен, да си призная, малко не ми се
понрави, понеже е против стопаджийските ми принципи. Аз бих махнал, пък ако
спре – спре, ако не – здраве да е. Но после бях много благодарен де. Да
трамбоваме тоя напечен асфалт без сянка в най- голямата жега...11 км спестихме
така. И село Планиница го минахме транзит, иначе ако бяхме пеша и тук щяхме да
уважим месния магазин... и да ни излезе скъп деня с много бири, ама те са
против жегата, няма как! :) Супер се получи, евала на Фифо за това. Оказа се, че човека дори е от Дъскотна.
Остави ни малко преди селото до жп прелеза и една чешма, от която да си налеем
вода. Обясни ни къде са вировете. Направихме му една снимка и му помахахме за
сбогом.
За 10 минути ги
прелетяхме тези 11 асфалтови километра и в 12:30 отивахме да си намерим нашия
вир. Даже едни говедари ни упътиха допълнително. С Фифо видяхме един вир и седнахме
на сянка под една джанка. Обаче Митака искаше по- дълбок, за да може да скачат.
И намери. Отидохме там. 20 минути ни трябваха за да стигнем до Оазиса - полянка,
сянка, вир... какво повече ти трябва! Супер. Разхвърляхме бързо катуна и се
метнахме във водата.
Е, който може да плува се мята...
И аз се къпах,
разхладих се, станах чистичък, другите като се наскачаха дойдоха и те при мен и
се превърнахме в „...перачка стара беше баба...” по музика и текст на Черно
Фередже. :)
Лагера беше на 1
км от шосето. Но на много добро място. След като изпрахме и простряхме дрехите
се отдадохме на мързел.
Към 16 часа
направихме късен обяд и... заспахме на сянка.
Събудих се
изсъхнал от жега като
СУХАТА СТАТИСТИКА:
14,50 часа бивака до с.
Дъскотна на р. Луда Камчия ~97
мнв
28, км/ден (11 с
пикапа)***550,1км ТОТАЛ
4 часа
движение***7км/ч движение средно
1 час престой
5 часа общо за
деня***5,6км/ч общо средно
Изкъпани, изпрани
и отпочинали, беше време да се погрижим за вечерята. В 18 часа бирата се
студеше в реката. Аз си нося последното кенче от Котел, а от Рупча си взехме 2
литра Пиринско за четирима ни. Ще си забъркаме пак оризец, а гвоздея на
програмата ще бъде пържен салам Камчия - тайната съставка на вечерята, за която
си говорим от 2 дни, тематично все пак, нали сме на р. Луда Камчия! :)
Ма тя верно
луда! Сега разбрахме защо са я кръстили така! Момчетата пребъркваха подмолите
за риба, да пекнем, ама не сполучиха. Велко каза, че е видял попче, после Митака
видя и морски рак... Фифо каза, че ако види медуза си събира багажа и си тръгва. :) Уродлива работа. Вместо ние да ходим към Морето, то май идва към нас. :) Но пък от друга страна... преди няколко дни си михме краката на извора на Луда
Камчия... Нищо, случващо се надолу по течението не трябва да ни учудва!
Ето го и процеса по приготвяне на салам Камчия...
И останалото,
което присъстваше на поредната ни скромна трапеза...
Към 21 часа
бирата свърши, доядох последния ориз с кротони (на кротони ставаха сухарите
след няколко дена носене :)).
Чух се с Мишето, отказали се от морето, времето щяло да е лошо. О това с лошото време и ние го
играхме на Добрила. :) И при нас се смръчка времето малко, но
беше яко жега до реката. Чух се с нашите – в Ловеч и София било хладинка. След
обилната вечеря решихме да станем утре в 5 часа. Марто географчето от СУ ми докладва, че предния
ден им е свършила Обиколната практика.
Ако утре стигнем до Козичино овреме и не сме
скапани, ще пробваме вдругиден да стигнем до Емона. Пък аз може като ми писне
там да цъкна до Варна при Пешо за по бира в Алба или на гости в Несебър на
Динко. В София имам да се погрижа в СУ за магистратурата си, да пусна в
пералнята цялата екипировка. :) И после пак подпис в
Ловеч в Бюрото по труда. Легнахме си и пак е страшна жега. Само съм се наметнал
с чувала и пак не се трае. Жабите крякат, комарите жужат, поне сме в палатката
и не ни закачат физически, само психически ни побъркват. Абе като на война! :) От едната ни страна е
реката, зад нея шосето, от другата е жп линията. Ние сме по средата, притиснати
от най- различни шумове.
Оказа се, че минават доста повече влакове, отколкото
си мислех. Изкуца ми малко географията... ма така, на Мишо Влака на лекциите
все бях на работа в Технополис. :(
Свършихме днес шестата карта, бая се окъса милата.
Май това е най- проблемния участък, затова и най- много я ползвахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар