КЕ – XVII ден – 21.06.2013 – петък

Огънят. Темната гора. Прохода Вратник. Изворите на Луда Камчия

Събудих се в 06:40. Трудно ми е да заспя втори път, като знам, че ми предстоят един куп емоции за деня. Така че ставам да подостря молива, багажа..., тоалета..., краката и да звънна на къща за гости "Констанс" в Котел, да ни очакват утре вечер. За тях съм чел, че са готинни хора и приютяват с удоволствие КЕйци. Ето какво ме посрещна в столовата: 

Ами да – лято е официално от днес! 21-ви юни (денят в който ходим с моите хора на палатка над Желен. Честито, приятели!)  Пешо го е написал, направил е и чай. Взех филакто за близките ми. Това са  малки  възглавнички, които лично той е правил. Служат против уроки. Пълни са с памук, престоял в олтара на църквата Света Неделя в София.

И днес ще е щастлив ден. Това място, тази хижа, този човек, атмосферата... всичко! Зареждат!!!

И кучето Вълчан е страшен сладур!  

С росни лапи... 

  А вътре има карта с онази тънка червена линия... най- дългата е нашата – Е3 и както обичаме да казваме – таз година Е3, догодина Е4, да се готви Е8! :) 

 Еха, сега много време след това, като погледна глобално на Прехода, а не на всяка една от 7те карти поотделно и настръхвам...

Хижата и попомобила: 

Фифо запече филии с кашкавал за закуска. Пешо пусна запис на камбаните на Троянския манастир. Искахме да му помогнем нещо на този човек. Първо си занесохме дрехите да съхнат на слънце. После подредихме камъни и направихме огнище. Запалихме „огъня”. Пешо изпя „Руфинка болна легнала”. Ще трябва да го поддържаме този "огън". 

Аз обещавам. Писах на Мимето, обадих се на Яни – ще заформим едно идване. Няма как!

Четете ли, момичета, разбрали сме се!!! Откраднете 2 дена и да ходим!

Обадих се и в Котел – очакват ни. Сега Митака ми прави една снимка, докато пиша на фона на „Записките” на Захари Стоянов. 

Нали ми викат Захари, а на Велко - Паисий. Пешо снощи каза, че на куманин приличам... а до морето колко още прякора ще ми лепнат? :)  

Купуваме си по едно кенче Болярка за довечера, събираме прането и да се снимаме, че да тръгваме. Пуснах смс на Милето, че днес има рожден ден, да е жива и здрава. 11:30 – снимката с Пешо на изпроводяк. 

Показа ни снимка на починалата си дъщеричка. От 14 години е вдовец, родители няма и къща няма. Затова иска да стои горе в планината, в хижата. Даде ни половин литър ракия да прелеем мъртвите. Каза, че както ни е посрещнал, така ще ни изпрати – с песен. Нарамихме раниците и тръгнахме. Докато се отдалечавахме слушахме песента, този път тъжна – „Даньова мама”.

Наистина уникален човек!

Няколко минути само вървяхме, никой не смееше да проговори, може би да не счупим нещо. Тишината...

От хижата хванахме левия път, който подсича вр. Чумерна. Не ни се качваше, въпреки че беше последния по- висок. 

От тук вече сме в Източна Стара планина. Хванахме широк черен път, който е правен миналата година или преди две специално за грозното сечище, през което минавахме. И по едно време срещу мен гледам – НИНДЖИ. Ама български! 

Ей тез две жигулки с около 15 „братя”. Ама виж ги, моля ти се. Липсва им само една зелена по средата! Щеше да е много патриотично... ей тоя моя болен мозък за композиране на снимки... И товарят чували с нещо по колите.

-Добър ден! Какво събирате?

-Билки.

-Какви билки?

-Папрат.

А то папрат няма наоколо, само дърва!

„Тури го на рамо”, мислих да кажа на един, ама айде, да не ни погнат с лошо... 

Тур го на жугулътъ! И се сетих за лафа: "Берем дърва", ма не, тея са билкари хахаха!!!

Скоро се хваща добре маркирана пътека през гората. Първите 5 км са яко слизане, после има равни участъци и малко изкачвания. На деветия километър пътеката пресича макадамов път и продължава напред. Тук някъде съм си записал, че има извор, но така и не го намерихме. (Не сме го и търсили много де...) След още километър спряхме за обяд. Малко сирене, един пакет сухари, един салам. Пешо ни беше сипал в една кутия от Попския боб. И днес е „дяволски” вкусен... :) Фифо и Митака си изпиха бирите, ние с Велко си ги пазим нашите за бивака до огъня довечера! Около час пауза и айде пак!

И тук на почивката си събувахме краката да починат и да подишат. Това беше едно от двете неща, които запомних от Танчето на сбирката за КЕ преди тръгване.

„С бързане до Емине не се стига.” - Ако не греша, тя пък това от Живко го е научила, така че благодарности и на него.

„Събуф” - на всяка почивка събуване на обувки/сандали и чорапи. Е тя каза да сменяме и чорапите, ама за това чак ни мързеше на всяка пауза! :)

Мерси за съветите :)

Темната  гора, бай да уей, хич не е темна, особено по пладне. Спряхме за още една почивка на едно паднало дърво „Събуф”. С Велко вървяхме напред двамата и си говорихме за жените и проблемите с тях. Аз пак съм по сандали. Май утре ще сменя с обувките, мъчи ме малко дясното кутре и левия безименен. Миро звъна по телефона, на х. Българка са. Довечера гонят Кръстец. Тия дни май ще ни настигнат. Стана 16,30 часа, дали да не се вдигаме?

Още в Темната гора видях падналата кора на едно сухо дърво. На нея имаше маркировка – нашата боя – бяло-червено-бяло. И си я взех, сложих я в калъфа на фотоапарата, дано не се счупи. Табелки, колкото и да изкушават не взимаме, знаем че са полезни :), но паднала кора...няма как! :)  

Велко реши, че трябва да влезе да се катери в едно дърво...  

Гората взе да става рехава – явно ново сечище имаше наблизо...   

Към 17 часа видяхме на пътя следната табела:  

Вода имаше, и то студена и вкусна. На 17,4 км от х. Чумерна. Починахме 10 минути и продължихме към Агликина поляна. На нея бяхме в 17,45 часа.   

Още една почивка и малко снимки. Направили са наскоро параклис – Св. Великомъченик Димитрий. Не съм го засичал по снимки досега. 20,5 км до тук от х. Чумерна. По записките ни наоколо трябваше да има вода, нямахме нужда обаче. Велко съвсем малко я търси и не я откри. В 18,20 часа продължихме по асфалтов път до прохода Вратник (Сливен – Стара река). Капанчето не работеше, явно не от скоро. Остана само снимката на Велко с несветещата реклама на любимата му напоследък "Болярка".  

Нещото като хижа също не даваше признаци на живот.   

От тук маркировката става доста стара и трудно се следи и няма пътека – едни коприви и клони... кофти! То и ние не хванахме според упътването асфалтовия път вдясно от хижата, а видяхме вляво от нея един кол и по него. Еми вече не се минава от там... ще знаем за другия път. Табелката долу вляво на снимката ни заблуди, а това че НЕ си прочетох записките НЕ ни помогна. Въпросния асфалтов път вдясно от хижата минава през Райково, Нейково и Катунище и се свързва с Котленския проход. Първоначално е трябвало да тръгнем по него и после да се отбием вляво... еми провирахме се през шубрака като партизани и не знам дали по- бързо (по- скоро не), но със сигурност по- трудно излязохме там, където се съединяват пътя и пътеката. Там видяхме следите на мотористите от Чирпан и ги последвахме, явно са минали по асфалта до тук. Следвахме ги, следвахме ги... стигнаха до черен път с много локви и нападали дървета. Явно са се върнали, не са могли да минат. Ние заобиколихме препятствията и продължихме. (Грешка!) В 19,10 се чух с Надежда от прежда. Пита ни как сме, всичко наред ли е... Нормалните неща. Казах и че се губим от време на време. Питаше колко километра и часа, като и казах, тя отвърна, че това не е никакво губене – щом тотално не сме се овъртолили и да не знаем къде сме и да се мотаем ден два. Хаха ма то отстрани е много забавно! Затворих телефона и тогава единодушно осъзнахме, че не сме на маркировката. Този път поне разсъдихме трезво и правилно. Май, май ставаме по- добри.... Асфалта и извора на Луда Камчия са южно от билото, а коларския път, който ние следвахме слизаше на север. Фифо продължи още малко напред по него. Велко пък се качи право нагоре (на юг) и не след дълго викна, че там е нашата маркировка. Няма и 30 минути обърквация пак. Майстори сме. :)

 Внимавай какво си пожелаваш, момче!!!

В 20 часа бяхме на извора на река Луда Камчия... първоначално не бях сигурен това ли е, даже мислих да звъня в цивилизацията на някой да провери по снимки верно ли е една чешма, бях забравил, че така изглежда. 

Единодушно решихме, че и да е, и да не е – приемаме го за извора и правим бивак наоколо. 

Намерихме си един навес от найлон с цял матрак под него... и огнище до него. 

Май изглеждаше по- приветливо от останалата „бомба” от заслона, до който и не стигнахме да го видим как е вътре... но отвън не вдъхваше доверие, а времето беше чук. 

 Под навеса имаше много мухи, които бръмчаха и не можеха да излязат от найлона, вероятно по- късно и комари щяха да дойдат. Въпреки мързела си опънахме палатките, все пак ги носим на гръб!

Митака накъса папрат да си подложи под неговата палатка да не му ръбят клони и камъни, че нали беше без шалте. Сутринта все пак го намерих да се излежава на удобния матрак... 
изкушил се беше :) 

Аз занесох бирите от Чумерна – моята и на Велко, да се студят на извора, измих морковите и краката си, напълних вода и подадох щафетата за миене на Митака (разбирай сапуна). 

Отраслово разпределение на труда – двама готвят, един пали огън, четвъртия снима. :)

Направихме си двойна порция ориз. Преляхме мъртвите с попската ракия, запалихме огън в също толкова голямо огнище като днешното. Дали е случайно? Хапнахме богато от всичко, което ни беше останало. Нали в Котел ще се заредим съвсем скоро. Та резнахме салам, луканка, кашкавал, сирене и какво ли не. Почти пълнолуние беше, дълго зяпахме диска на Луната. 

Май утре е баш пълна. Велко слезе до чешмата да донесе студените бирички.  Малко преди полунощ си легнахме.

Хубав ден беше. А между прохода Вратик и бивака си мислихме за пиците и студените бири в Котел. Аз го играх Лукавия и подстрекавах момчетата, нали съм ходил там, че дори и скоро пак. Та решихме утре да станем рано и за 6 часа ходене по обед директно да се метнем в пицарията, преди квартирата още.

СУХАТА СТАТИСТИКА:

20,05 часа бивака на извора на Луда Камчия

26,6 км/ден***414,9км ТОТАЛ 

6,05 часа движение***4,3км/ч движение средно

2,25 часа престой

8,30 часа общо за деня***3,1 км/ч общо средно