КЕ – XVI ден – 20.06.2013 – четвъртък

Липсващия заслон, бира на Буковец, лъчезарна и невероятна Чумерна

07:30 часа е. Тъкмо сядам в капанчето. Снощи с Фифо общо оставихме 36 лв за сметката от Служебните. След вечеря се изкъпах последен. Този път не прахме на ръка, предложиха ни да ни пуснат дрехите в пералнята! Преди малко ги простряхме. Снощи беше адска жега и задух в хижата. Спахме отвити, на отворени прозорци и врати. И сега вътре е същото, но навън има облаци и температурата е супер. Малко след 6 часа персонала се разтропа (и те спят в хижата, бяхме само ние четиримата и те). Станах и аз, мазах пръстите на краката и възглавничките със „Здраве”. Позалепих се тук там с лекопласт, превантивно. Има някакви болежки, ще тръгна по сКандали, пък ако видя зор, ще сменя с обувките, без друго днес е мой ред да нося палатката. Сега чакам другите да се оправят и да слязат и те в капанчето на закуска. 

„Некролога” на Прохода на Републиката, както му казвам аз. Зад него е стръмната поляна по която трябва да поемем още със старта, веднага щом пресечем асфалата.

Пътят до х. Чумерна го дават към 10-11 часа – около 30 км.

Докато си мих зъбите сутринта се хванах, че пак мисля (!), този път се опитах да опиша всеки от нас само с една дума:

Аз – припрян

Фифо – предпазлив

Велко – спокоен

Митака – днес ни е едва трети ден, може би по- натам.

И добре, че бяхме различни, за да реагираме по различен начин в някои ситуации. Доста добре се допълвахме така.

Слязоха и момчетата на закуска. Въпреки примамливия надпис: 

 Не се изкушихме и си поръчахме принцеси с кайма и кашкавал! :)

Биволското мляко не беше от най- добрите кисели, които съм ял (то колко ли и да съм ял, аз от бира разБИРАм, не от мляко!), но принцесите за сметка на това бяха чудни и се повторих. Принцесите по 2 лв, млякото - 1,5, нощувка 12 лв и като теглиш чертата – 17,50 лв. Тираджиите, спрели за кафе, ни гледаха опулено с тея раници, опитахме се да им обясним от къде идваме, къде отиваме, ама те през цялото време настояваха да разберат къде са ни колите и по кои пътища минаваме... Намерих си най- сетне и аз един кърлеж и го отстраних с вещина и рутина – салфетка, сапун и... Балканът пази своите тайни.

 Помолихме едната сервитьорка да ни снима пред хижата. 

В 8:50 часа пресякохме Прохода на Републиката и закатерихме стръмната поляна към целта за деня: 

И след изкачването на поляната, че като влязохме в гората, че като се почна едно ха нагоре, ха надолу... не ти е работа! Ту през гората, ту през джунгла. На места сме лазили на 4 крака, викам си, така ли ще е на Върбиш-Риш? Ами за тука никой не е казвал, че е проблемен участък... смятай какво е там!!! Зле е тук и сега. На шестия и седмия километър от Предела има по едно ловджийско чакало. След втрото маркировката се отделя от черния път вляво и тръгва по едно много стръмно изкачване. Защо за пореден път не си прочетох записките преди да тръгнем?! Тито добре беше написал, че за останките на заслон Бутора и чешмата се минава по пътя, малко по- дълго е, но има вода и е доста по- полегато. Така и не го видяхме заслона, „хвърлихме водата” по баира нагоре, усещах как ще ми се пръсна глвата, пулсът така блъскаше! Бах тоз Буторски чукар! Поне подходящо име са му дали! Трябваше да пестим водата, следваща чешма чак на х. Буковец, демек почти цял ден ще разчитаме на това, което сме си наляли сутринта, щом сме подминали з. Бутора. Стресирахме за пореден път една сърна, щеше да си почупи краката от ужас в нападалите дървета в гората като ни видя четирима свирепи туристи, с ножове в поясите. Само ако знаеше колко сме скапани нямаше дори бавно да си тръгне... След гората папрат. След папратта – пак букова гора. А в буковата гора, вече знаете, по листата милиардите мушици. Некъф ужас, некъф ад! Дрехите ни не бяха изсъхнали напълно от пералнята и висяха по раниците, еми омазаха се с трупове на мушици, пак бяха за пране! Седнахме за почивка и шоколаФ до едно уродливо дърво, което се храни с табелки... гледахме да не стоим много, че да не ни погълне и нас: 

Видяхме табелка за „Малък тунел” но продължихме, не я разбрахме, имаше нападали дървета с маркировка по тях, след време ще има ядове и тук...

В 13,50 все пак стигнахме заслона Караиваново хорище, както и очаквахме – вода йок. За сметка на това вътре имаше прилепи, решихме да не ги притесняваме. Теглих му една снимка на заслона с Митака: 

Приятен е маршрута днес, само тегавата джунгла в началото и стръмното изкачване на вр. Буторски чукар бяха малко екстремни. БутОрски, БутУрски, на различните табели, различно го пишат. След почивката на Караивановото хорище хванахме широк приятен път през гората, обикаляхме големи локви. 

Велко с „катуна” по раницата в приятната гора. Дървената дъска с форма на риба още от деня преди да стигнем Витиня... :)

15:15 часа е. Би трябвало да сме близо до х. Буковец. Фифо спука гума – една плюска на ходилото. По- скоро плюската на века, по- голяма не сме виждали. Има сигурно 10 кв.см. Сега я вулканизира.  Аз използвам случая да попиша пак в тефтеря.

От з. Караиваново хорище насам си мисля. Мисля за мисленето. И ето какво измислих. Нещо като притча – или по- скоро ще разкажа днешното Ходене буквално, пък вие сте големи, сам всеки ще го разбере, кой както иска. Който пък е малък, ще порастне и тогава. И в прекия и преносния смисъл е вярно според мен. Та:

Изпитах щастие, стана ми хубаво докато ходех след вр. Буторски чукар. Беше останало в миналото това трудно изкачване. Пътя беше хубав, маркировката също. Вдигнах скоростта. Нищо не можеше да ме спре. И раницата не тежи, раменете не болят, прижките по краката вече не са проблем и политам! Летя, летя, докато не ми направят кал камионите и трябва да намеря брод, да заобиколя... или докато не се спука някоя плюска. А да. И в живота като цяло е така. Както и ние с палатката. През ден се сменяме с Фифо – един ден аз съм бавен, а той лети. На другия ден е обратното. И днес решихме – от утре я делим на 2- по 1,1 кг на човек. Хубаво е да има с кого да споделиш товара или щастието! Та колкото и да те бавят, продължаваш! Стига философия засега, да си лепна и аз пръстите на краката и да политам отново!

Изводът ще го формулирам след няколко часа на хижа Чумерна. В тефтера си бях оставил място, за да го допиша тук, но сега продължаваме разказа хронологично:

В 16:10 часа сме на х. Буковец (и тя на едни табели е с 2 „у”, а на други с „у” и „о”). 23 км. От х. Предела до тук. Преди всичко останало видяхме това: 

Вляво от чешмата са моите щеки – едната ми оцелялото Zajo, а от онзи ден, малко преди х. Грамадлива си намерих тази сурова, тънка и огъваща се лескова пръчка, ама ми хареса и си я ползвам...по- добре е с 2 определено. :)  

Силна нужда имахме от тази студена вода. Страхотна чешма. Време е за шашкън пладне. Но да не прекаляваме с водата. Дойде Ваньо – хижаря. С Фифо отидохме да вземем по Загорка, само Митака не пожела. Фифо почерпи тоя път, 1,5 лв стъклото, то по- евтино от София! :) Салам, сирене, кашкавал, русенско варено, сухари – екстра! „Чумерна ни се усмихна!” – каза Велко за слънцето, което се показа сега за малко. Добре че го нямаше много и не беше много горещо, само след като Фифо оправи гумата и влязохме в едно сечище беше малко жега. Х. Буковец е много готина, хижаря е супер, стяга я доколкото му позволяват париците. Абе трябва да се посети пак. 

Ваньо ни изпраща от тераската и ни покани пак да идем. Ще идем! :)

В 17:20 часа си бихме шута към х. Чумерна, тук беше яко, ама нали се обадих там снощи и ни обещаха посрещане с песен... пък и утре да не ходим повече от заплануваното. Минахме под далекопровода (пак не станахме на момиченца – аз нали съм чувал нещо за волтова дъга, но то било отдавна, колко бира изтече от тогава...), пресякохме все още новия (на няма и година) асфалт на Твърдишкия проход. 

Твърдица на 17 км на юг, Елена на 23 км на север, а морето е на изток на доста повече. Айде на изток!!!

Звъннах на Яни, да и кажа, че сме на 17 км от „селото” и. Хванахме по асфалта и минахме транзит край х. Горски дом, доооста добре изглежда! 

Телефон за контакт: 0878 63 67 65. Наистина не знам за какво иде реч, ама на външен вид, дори и претеннциозни туристки би задоволила. Някой ден може да разберем, когато пак имаме много пари. :) Ех, сладка безработица...

Нагоре вляво се отделя маркираната пътека през буковата гора. Изпревариха ни две групи от по 6-7 моториста. Поне бяха културни и поздравяваха и връщаха газта край нас. 

И ние културно се отбивахме и ги изчаквахме. Митака беше изостанал малко и един спрял да го пита какви сме, що сме... От него после разбрахме, че са от Чирпан, отиват за морето, ама дали от Чирпан са тръгнали или от Ком, тва не разбрах аз. Фифо каза, че ще спре да изчака Митака, а ние с Велко, подтикнати от Злоба ли, от какво ли – не знам, но дадохме газ нагоре. Летяхме, почти не говорихме, искахме час по- скоро да стигнем хижата, всеки с неговите си мисли в главата. Наистина летяхме. В 18:54 Пешо, хижаря, ни посрещна, според вчерашното обещание, с песен! 

Пешо пее „Хубава си, моя горо”, ние с Велко се присъединихме (развалихме хубавата песен :))

Веднага 2 бързи кена Болярка, мислихме да ги изпием на екс, ама ни се опряха малко.  Пешо режеше катоф за манджата и каза, „Абе я да ви кажа наздраве”, взе си кенче... а нашите вече бяха празни, та го пратихме за още 2. :) Жадни, тоз баир с това темпо... От дума на дума разбрахме, че е бивш свещеник. Използвах да попиша в тефтера докато дойдат Фифо и Митака. Пешо ни каза, че бойлера е гръмнал, няма топла вода. Их, къпеше ни се. А да – да се върна на предната страница – да препиша извода на онези ми размишления – то всъщност само това си повтарях докато с Велко борихме бързо баира към хижата:

„НАЙ- ВАЖНОТО Е ДА ИМАШ ЦЕЛ, ДА ВЛЕЗЕШ В РИТЪМ И ДА Я ГОНИШ!!!”

Фифо по едно време ми звънна да пита има ли голямо изкачване и после спускане. Еми изкачване на богато, ама чак пък голямо спускане, по- скоро едно и то съвсем малко. Хванали с Митака маркировката за колоездачите към с. Мийковци. Тя и тя е бяла и червена, но е кръгла, не е като туристическата. Ами удължили си бяха пътя. Ние бяхме с по 2 бири пред тях докато дойдат. Не им хареса новината за бойлера. Фифо си взе студен душ, и аз пробвах, доста ободрява. Влизаш, мокриш се, спираш водата, сапунисваш се и (!) внимание, водата в планината мнооого трудно отмива сапуна. После бързо търкаш да падне сапуна и по този начин се топлиш. Ама ставаш яко свеж! Бррр. Абе като истински мъже се изкъпахме, изпрахме си дрехите като истински жени... 

А това е част от катуна ни... (но не целия...) 

СУХАТА СТАТИСТИКА:

18,55 часа х. Чумерна

30,5 км/ден***388,3км ТОТАЛ 

7,10 часа движение***4,3км/ч движение средно

2,55 часа престой

10,05 часа общо за деня***3,0 км/ч общо средно

Няма да повярваш какво ми се случи! Този път не е майтап.

Малко преди да стане време за вечеря трапезата беше сложена. Хижаря (йеромонах Петър) облече църковните одежди, хвана молитвеника и кръста, обърна ни с лице на изток на терасата на хижата и ни благослови в начинанието ни. Уникално! Нереално! Думите не стигат.

След това седнахме на масата. Фифо беше направил стрхотна като вкус и визия салата. С по ракия. Пешо беше сварил една голяма тенджера „Попски боб”. Не каза рецептата, тайна била, че даже и той не я знаел. :) 

Сега вече съм сигурен – ще го направим! За втори път днес съм сигурен, че ще стане. Втория път заради благословията. Първия път заради упоритостта ми по пътя – цел, мисъл, гонене. Може би само веднъж мислихме, че може да се провали ходенето – на х. Ехо, когато бяхме в „дъждовния период” и окиснахме. Еми Господ беше с нас. Продължихме. Гураме си из планината.

Пешо наистина е уникален. Трябва да се идва пак. *some text missing* Абе... до утре. Лека!

Това беше втория път когато четох листа, който ми даде на Фифо баба му – първия път на Кашана, дето едва не се удавихме - едната молитва, сега тук на това място и втората прочетох. И после тея неща не работели...

Най- щастливия ми ден от Прехода!