КЕ – X ден – 14.06.2013 –петък

Пир на Беклемето, среща с пилчари на Дерменка, ставаме +1

Ставане в 6 часа. Снощи заспах трудно, че и пак сънувах, че съм се върнал на работа в Технополис... Направих няколко снимки на „бомбата” в столовата, вчера ни една не съм правил. Днес дори изглежда подредено... 

Оправихме багажа. Мъгливо е, но не гърми и май не вали. Разчистихме сметките с Галя и Иван – 126,10 лв. Всичко. Първата нощувка е по 12 лв, а втората е 11лв. Забравих да си дам картата, нали съм член на БТС... Нищо де. Ванката поръча да предам много поздрави на Пешо и да го заведа и него другия път там. Добре. И излязохме за обща снимка. 

Ванката ни я направи, сбогувахме се и тръгнахме в 7,35 часа.

За втори път не тръгваме право нагоре, а дори надолу! Уау!

В гората е мъгливо и мистично.

 След като излязохме от гората намерих едни очила в хвойнака, приличаха на моите, ама не бяха те. :) Велко ми ги закачи на раницата, нооо от дето дошли, там отишли. Чухме се с родителите, казахме им към 12,30 – 13 часа, че ще сме на билото на прохода. Да преценят кога да тръгнат.

Стигнахме и до любимия ми участък с разклонението на пътеката. Еми поехме по рискованата и по- къса пътека, тя другата май дори е по- зле, че върви под опасната и ако някой камък тръгне да пада от опасната към безопасната ще стане... забавно!

ОтсФирихме байпаса и след като стигнахме отново там където се събират двете пътеки ни посреща радушно ето това:

 Не знам, еделвайси аз за толкова години не съм виждал там. Явно са останали на снимка в учебниците и като текст... или физически в портмонетата на някои планинари. Е, поне на снимка видяхме. :)

В 9,25 стигнахме на х. Козя стена. Хижарчетата са едни младежи от Русе, по на 25-6-7 години. Единия, поне, беше професионален готвач, владееше 5-6-7 национални кухни. Влязохме при тях в кухнята да се постоплим и да се изсушим. Велко изля отвън водата от обувките и смени чорапите, и аз смених чорапите и си приготвих по една найлонова торбичка за после. Сипаха ни чай. Мечтаните супи и тук ги нямаше. Казаха ни, че част от пътеката към Беклемето под вр. Козя стена била затрупана – някакъв камък бил паднал. Поне не вали, но мъглата е адски гъста и всичко е мокро. Подгизнахме до тук, понеже като минеш покрай някоя хвойна и тя щедро пръска мокри капки навред по обувките и дрехите. Аз разцъквах с гетите и късите гащи до тук и по тениска, мислих да продължавам така, да не мокря всички дрехи. Фифо излезе да потърси обхват и да звънние в ПСС да пита какво се случва с тази скала. Казаха му, че пътеката е затворена. (Ъъъ как може да има затворена пътека в планината не разбрах аз?! Какво означава затворена?) – тва са си мои мисли де... Та казаха, че се минавало на "своя отговорност". Уха, е тва ми е любимото, какво да кажат... Да живее собствената (без)отговорност...

Полафихме си с хижарите. Започнаха да въртят една баница, казаха че ще стане бързо, но не я дочакахме, нали бързаме да се видим с мама и тате. :) И баница разбира се ще да е направила майка ми, аз не поръчвам, тя по дефолт си идва... нашите домакини си имаха компания – техни приятели от Русе. Снощи злоупотребили с алкохола и сега един по един ставаха. Не знам, да избягат от неловката ситуация ли, защо ли но ни развеселиха, като казаха, че днес е световния ден на Махмурлука! Та за да го празнуват подобаващо е трябвало да „поработят” снощи. Абе веселба! :) Като им казах, че съм от Ловеч и се сетиха за Миро, пратиха му поздрави, които аз предадох още същата вечер. С няколко смса се разбрахме с него, че довечера сме на х. Дерменка и той писа, че след работа тръгва, и ще поскита с нас уикенда. Ще станем +1! Платихме си чайовете по пийсе стинки и събрахме поизсъхналите дрехи. 

В 10,25 отлепихме от хижата, да я видим тая паднала скала, дето ще затваря туристическите пътеки!... Движихме горе долу на сляпо през мъглата. Едва ли да се е виждало на повече от 15 метра. От скука си пуснах телефона и май имах  sms за  към 14 пропуснати повиквания... Почнах ги един по един. Пешо ми е звънял да предам поздрави на Планината – готово! Аз пък му предадох на Ванката поздравите. С Миро се чухме да потвърди идването на Дерменка довечера. Кой друг – Зори (събота вечер среща на заслон Ботев), братчеда, Мишето, Ани... не са ни забравили! :) Радваме се.

 Малко преди „Червената локва” (май така се казваше) нещо маркировката се изгуби. Решихме да не качваме върховете горе, а да ги подсечем от дясно. Хванахме една конска пътека и се позамотахме. Ама се сетихме, че „крачкомера” все пак има трак до към средата на прехода и можем да го използваме. Видяхме, че сме на 100 метра вдясно от пътеката и скоро излязохме на нея. По принцип мислих, че Джи Пи Ес-а тук няма да е нужен, щото го знаем района, ама в тая мъгла... Както е казал бележития инж. Камен Донев: „Така ще се овъртолите, че няма да знаете кое е горе, кое е долу”. А един силен вятър ни задуха, даже мен ме накара да си туря ветровката. На няколко пъти спирахме, Велко да си излее водата от обувките и да изцеди чорапите. С дъждобрана върху раницата си приличаше на костенурка. :)

Бяхме вкарали доста бърза и стегната крачка, към 12 и малко видях, че номерацията на стълбовете намалява критично 13, 12, 11... демек скоро ще сме на Беклемето. Ами да, в мъглата не сме усетили кога е минало времето, то и пейзажи като няма да се сменят и да знаеш къде си горе долу... Другото хубаво на мъглата беше, че нямаше и помен от падналата канара. Явно е била погълната или де да знам и аз, но я нямаше. 12, 35 и сме на Беклемето. 15-те км до тук от х. Ехо сме ги минали за 3,40 часа а не за 5, както го дават. Еми така е, като имаш стимул да видиш майка си и баща си, да вкусиш от на мама баницата и от на тате ракията... На всичкото отгоре ми казаха, че наближават мястото на срещата... И зачакахме. Седнахме на табелата за Националния парк и запълвахме времето със снимки: 

Фифо и Велко

 

Аз и Фифо

 

Аз и Велко

Тук някъде вече реших да звънна на нашите, верно че за 13 часа им казах да дойдат, ама все пак... нетърпеливост. И добре, че звъннах. Те били милите долу на комплекса и чакали. Пак не сме се доразбрали... къде е билото, къде е комплекса. Еми 10 минути с кола. Изплуваха от мъглата фаровете на ситроенката. И от багажника почти сами излязоха 2 кашона с... ядене и пиене! :)

И сега любимата ми част: Мама и тате се запознаха с Велко и Фифо. Решихме трапезата да я направим на табелата от горните снимки. Майка ми взе да реже салата, баща ми извади едни метални ножове и вилици, една суетня, един смут. Пакет мокри кърпички от нейде се появи. Да сме се били избърсали. Баща ми само дето стъклени чаши не извади за ракията... Абе, хора мили, 10 дена си плакнем ръцете с вода от изворите, сапун почти не помним какво е, ама май не беше за ядене. Те мокри кърпи ше ми дават. Бършем брадатите си усти с ръкав, късаме от агнешкото с пръсти и зъби, пием ракията от мърлявите си канчета. Ооо ракията, с Велко много ни се услади, май опънахме половинка... Фифо предпочете Загорката, абе и ние пихме, и от нея. :) И мечтания „бял ляп пуфкаф” (за непросветените – бял хляб, пухкав – мра за такъв, само на такова мога да живея... и бира). Кекс, баница... абе мама и тате! (Та на финалния въпрос от вчерашния ден - за Асан и баницата - ДА, ще яде!!! :)) Не закъсняха и на Фифо техните. Запознаха се набързо всеки с всеки и като отвориха оня ми ти голям багажник на Зафирата... Едно гърне боб, 30 кюфтета и кебапчета, пържени картофи, някаква гозбица, до която май не стигнахме от преяждане с друго, таратор в 3 шишета по 1,5л, питка домашна и какво ли не! Половината меню на механа „Кайзера” се беше качило при нас и то за без пари. На, гледайте и се облизвайте, но това далеч не е всичко!!! 

Ние с хайдут Велко се подухме от ядене и пиене. Фифо обаче, имаше по- важна цел от едно ядене... ОБУВКИТЕ! 

Васко милия така и не стигна до морето! :( 

Беше заменен с ZAMBERLAN – красиви и чисти, но за последно.

Опита се да вали по едно време, ама нямаше да е честно. И се отказа бързо. Мамчето тръгнала по една тънка блузка от града, то вика, беше топло долу. Ем хубуу де, ама сме на 1500 метра горе. Та и дадох моя сличарс да се наметне. Аз си пердаша по мокрите къси гащи, ям, пия и ушите ми плющят. Леле, дали не са искали да се откажат от мен като ме видяха такъв освирепял в планината и това едва на ден десети...ами до морето какво ще стане с „детето” им? Ще разберем по- натам, едно е сигурно, ще му порастне още повече брадата хаха. Абе много си ни се радваха, нали сме техните чеда.

Айде да покажа и маминките – моята е вдясно, брей как и ходи сличерсо ми...

 

И естествено започнаха да ни питат има ли какво да ядем, има ли къде да спим. Имаме ли си лекарства? Какво правим в дъжда... аз си разказвам, кое както си е. И таман да покажа снимката дето съм бос по сандали в снега и Фифо ми забрани. Каза, че ако майка ми я види, ще ме напляска и ще ме свали обратно в града и ще прецакам похода. Еми, сега ще я види в тоз пътепис ли е, какво е това дето го драскам. То при свършен факт... :) Разказахме им и най- култовата вечер на Говедарника на Зла поляна. Баща ми се впечатли и се обади даже на чичо Цанко – вуйчото на Тошко да му предам поздравите :) Добре! Ядене, пиене, ама дойде време да си вземем и поръчките за из път и да ги разпределим по раниците. Отново се напълниха, освен това родителите ни далеч не бяха донесли само това, което им поръчахме... Раниците пак станаха 100 кила – причината за новия лаф който се роди. „Тая раница не е моята, не я искам, моята е по лека!!!” –  се чуваше след всяка къса почивка, на която сме свалили раниците и на тръгване трябва да „засамарим” отново...  Все пак Велко намери сили да вземе 1 л Загорка, по настояване на баща ми. :) Пари на нас ни трябват, не килограми, по хижите си има за купуване бирички. :)

Колкото и да не ни се иска, дойде време за общата снимка:

 В 14:35, след два часа на пируване трябва да поемем по Нашия Път, който разбира се е нагоре! Къде другаде!

Чао, мамо, чао, тате! Благодаря за топлината в душата от срещата (и ракията)! Обичам ви, другия път като се видим ще съм се изкъпал в морето, така да знаете!

Така добре заредени с храна и пиене в стомасите и раницата и добро настроение в главите зачаткахме по асфалта нагоре към паметника. Все пак го подминахме, не е интересен, а и знам какво пише. (Само да разбера кой е писал нецензурна трибуквена дума започваща „К” и завършваща на „УР” с черна блажна боя, ръчичките ще му... )

Малко след мъгливата раздяла последва ! РАЙКО ! – едно слънце като се облещи! Не ти е работа!!! Бяхме забравили как изглежда, не помня от колко дни не го бяхме виждали... Че като се разкрещяхме в планината: „Ма то ми убуу!” и „Природа бе – иди я отгатни!” Напече. Гледка. Супер. Кеф!!! Как една среща и едно слънце могат да те накарат да забравиш и умора и всичко. Абе нали се разбрахме? Кат махнеш лошото остава само хубавото! :) За 1,20 часа стигнахме заслона Орлово гнездо. Ратрака чакаше с готовност новия сняг. 

Там опънахме по едно кенче, което Мъро (на Фифо татко му) ни даде – фирмено :) Кайзер! :) Гената (хазяина на нашата палатка с Фифо) бил на Дерменка да снима пилета, оха довечера ще има нещо... Поприказвахме си с хижаря, каза ни, че сме му първите КЕйци за тая година, явно другите не са се обаждали, не вярвам да сме били съвсем първи, четох по- късно за това, но определяно бяхме от първите.

  Айде, още малко остана, все по пътя и ще стигнем до хижата. По пътя видяхме разбира се това:

Фотьойли за сантасе на билото на Стара планина. :) После и един слепок мернахме, не беше от най- енергичните...  

И в 17,30 часа Добре дошли! В хижа Дерменка. 

Е ние не влязохме в хижата. Събухме се отвън и Велко извади литърчето Загорка. Гената се появи с неговата компания – орнитолози. И те излязоха с биричка в ръка пред хижата, в компанията на кучето Балкан. Как по друг начин може да се казва кучето? :)

Задуха ветрец и влязохме вътре до камината да се сушим. Яви се и дъга.

Докато пия първо кенче Ариана и пиша. Обувките съхнат зад гърбовете ни. Време е за малко пауза в писането – втора бира. Без друго ни излезе име на мен и Велко – Паисий и Захари! Хаха!!! Опа, президента си е свалил доверието от кабинета Орешарски. Има включен телевизор. Ох, как не ми се иска тази цивилизация... Явно дори за месец не мога да се откъсна от нея, без тя да ме налази.

Отворихме си сметка.

Уж времето се оправя, но май ще спим в хижата, а не на палатка пред нея. Скандалното е, че Гената спи навън в палатката на Фифо, защото ни даде неговата за похода, а ние с неговата ще спим вътре в хижата. Хаха! :) Еми неговата е по- лека, похода ни е дълъг, евала че са ги разменили!

Тук няма обхват, няма как да се свържа с Миро. Айде, той е лесен, ще дойде, но Зори Стъпката и Руми дали са се свързали с Пацо, за да пътуват заедно? И къде да бъде утре срещата – дали да е тук на Дерменка, дали на Добрила, или пък на заслона Ботев? Окей, по- късно... Сега е време за „сухата статистика”. (Въпреки кавичките, днес наистина е суха, по- скоро мъглива, но без дъжд.)

СУХАТА СТАТИСТИКА:

17,35 часа х. Дерменка ~1528 мнв

24,4 км/ден***231,5км ТОТАЛ

5,40 часа движение***4,3км/ч движение средно

4,20 часа престой10,00 часа общо за деня***~3 км/ч общо средно 

Гената: „Тея от Дружба 1 не ги ли знаеш? Той е две уши и по средата – вятър!...”

На 150 метра от хижата има обхват. Чух се с мамчето и Боро. Зори Стъпката каза, че утре към 7 тръгват на север. Ще се чуем да им кажем към Беклемето ли да карат или към Априлци. Утре!

„Фенове на Амон Ра(кия) и на Амфетамон Ра” – Гената отново!

Печат от 100те Национални Кръчми на България си взех. Взех и душ. Поизпрах се даже. Сега след банята няма сили за храна. Само алкаж. Чакаме  Миро Кусътъ (докато пиша „Чакаме” и той влиза в хижата). Даже баща ми го е возил на стоп до Абланица, като си е пътувал за село вечерта.  +1 сме за следващите 2 дена!

Ха, 23:10 часа – one more beer! :)

А утре?!?

23:45 часа – нова бира

Жмелко (Велко) продължава да разказва и да се удивлява на женското име Бианка, не бил познавал такава, очарован е от моята колежка, Биби, от името. Все пак тя нали ни подари едни бонбони „Сминт”- внуци на лукчетата може би, на срещата на Витиня. Ядем по 1 на ден, че да стигнат до морето. 

"Ние сме обикновени хора, гледаме да има за хляба!"

Също много често използван лаф на Прехода, в жегата понякога не ти се говори с другите и се получава едно мълчание от да речем 30 минути и някой като изцепи едно от тези лафчета избухваме в смях, малко се освежаваме и продължаваме. 
А тука Велко се пъне с една гайда. На преден план му се вижда белега дето се хлъзна и падна под вр. Паскал, а на заден план момичето е Ефи. С нея се запознахме на х. Дерменка, и тя гледа пилци – орнитоложка, ще стане дума по- натам пак за нея. :)

00:01 часа. Зловещо е. Пиенето де! Наде, Наде, по- дебел тефтер...

Go to the 25 room – 3 floor.

00:30 часа .Фотоапарата пак го няма – сефте – утре ще го намерим. Има една много досадна муха. Да опитаме с „Лека нощ”. Намерих фотото. Пак лягам. :)

Му ха ха ха. 

Леле, това не се сдържах да не го препиша 1:1 от тефтера. Аз се оттеглих и легнах, малко преди мен и хижарите го направиха. Оставиха бирата и казаха всеки да си помни и сутринта да си плаща. Аз водих нашата сметка... до едно време. Другите продължиха да злоупотребяват с алкохола. Честно казано и аз бих останал ама, много ми се доспа. Хм, защо пък съм се оттеглил? Че на мен коронния ми номер е да заспя на масата! :) Абе като знам, че трябва да се става рано и не мога да се отпусна да се коронясам...  Гената е виновен, той подхлъзна момчетата с едни мааалки шишенца мастиче... Миро извади пък една мента...

Айде да свършваме тоя ден, какво ще кажете? Голямо писане падна за тея няма и 25 км ходене днес, ама много емоции и срещи, няма как! :)