КЕ – XV ден – 19.06.2013 – сряда

Бабин райкин :), гара Кръстец, преяждане на пр. Хаинбоаз

Дубрутру. Събудих се в 07:02 и след 10-15 минутки станах да опиша вчерашния трип в Тифтеря. Митко беше станал, Велко и той пишеше.

Стана 8 часа и започна суетнята по оправяне на багажа и на палатките. Лека закуска и да тръгваме, че днес трябва да минем през гара Кръстец и да стигнем до хижа Предела на прохода Хаинбоаз за мечтаната баня. А да, само два реда за гощавката снощи – бял ляп пуфкаф, пастет (от МЕТАЛНА консерва... ех тоя Митак!), домашна лютеница МммМмм (от СТЪКЛЕН буркан... ех тоя Митак!), краставици и домати, които пък аз мъкнах, сушеница, малко ракийка, сирене, абе пак си угодихме, ама нали и раниците да олекват!  

Строени, готови да тръгнем в 09:35 часа от бивака. И тръгнахме. След 10 минути (800 метра) сме на чешмата Бабин Райкин чучур. Чешмата е с много студена вода, има маса и пейки. Над самия чучур има иззидана ниша в която с Велко намерихме...БИРА! Не веднъж съм казвал, че Каменица не е бира, още повече пластмасова, но грехота беше да не я пробваме. Верно беше на дъното, но беше студена и още газирана. По една глътка, все пак си беше подарък едва ли не! Не съжалихме, че не сме продължили снощи до тук. Първо не знаехме, че е толкова близо, и второ – нямаше удобно място за палатките. Но за сметка на това имаше ТЕЛЕВИЗОР! Явно мечките тук гледат мачовете и пият бира. Няма майтап! Ей на, как зяпам съсредоточено в телевизоинния приемник! Само остава да му сложат декодер, кабела на телевизора от едната стрна, кабела на дървото от другата... 

Измихме си ченетата, че на палатката водата ни беше кът и продължихме надолу.

В 10:35 часа стигнахме горски дом Българка. Значи снощи е можело и до тук да дойдем, но умората си беше казала думата и наистина не знаехме колко остава. Имаше прекрасна полянка и чешма. Видях и една кофа за боклук, от тези цилидричните от едно време. Направи ми впечатление, че е обърната наобратно и любопитството ми се засили от думите на Митака: „Пацо, видя ли скарата?” Доста арт решение... :) 

А това трябва да е чука за пържолите, беше близо до кофата, пардон, до скарата... 

Иначе хижата работи само, ако се обадиш явно, така личеше от  оставената бележка на вратата на масивната голяма сграда: 

И тук направихме кратка пауза, като на бабин Райкин и продължихме, напред към гара Кръстец по черния път. Вляво видяхме 2 табели – за х. Армеец и х. Планинец. 

Тръгнахме натам. Добре че след 100 метра само се усетих, че те не са ни по път, ама пусто като видях това „Армеец” и по навик (заради ЦСКА) тръгнах. Пак скоро коригирахме грешката и се върнахме на правилия път. Не е грешно и през тях да се мине, път има който се съединиява с нашия, но няма смисъл! На 10 метра няма от този разклон вляво се намира Големия бук – природна забележителност – вековно дърво.

Излязохме от гората след 5 минути и през една поляна минахме край 4 разбити и изоставени военни фургона. 

После пак в боровата гората, брахме и гъбки, Велко и Митака ги знаеха – няколко манатарки откъснаха. Вдясно от пътеката тече реката. В 12,40 стигнахме до шахтата на рудник „Лев” – за добив на каменни въглища от 1863 година. 

А минното селище е бомба. Няма никой, останала е само разрухата. Бях чел по пътеписите за детска рисунка на прозорец. Видях я. Пътеписите са верни! Снимах я. Снимах и един календар в един апартамент – 06.01.2006 – тогава е спряло времето, последно тогава е сменена датата в този дом. 

 И цялата тази разруха беше „запазена” от две предупредителни табели – „Частна собственост. Охраняема зона! STOP”

Ами ние излизаме, то кой ли би пожелал да влезе... 

Чухме влака да минава. Изпуснахме го... нищо, ние не сме на север или юг с влак, ние сме на изток и то пеша! На гарата питахме все пак на майтап кой влак сме изпуснали, казаха че са минали и двата в двете посоки. Екстра, в 13 часа отидохме на пейката пред х. Кръстец да обядваме и да починем малко. Няма туристи, няма хижар... Един час почивка. Писах в тефтера. 

Бай да уей, трака на Тито май свършва днес. Ще трябва да си отваряме очите на 4Х4=16 за маркировката. Ще трябва да четем инструкцията на гърба на Картите и записките от пътеписите ПРЕДИ да тръгнем, а не след като стигнем целта за деня. Ха, сега чета това което сме минали днес и ни предстои след малко. След г.д. Българка сме минали Енинския проход – Енина – Плачковци. Ето за тази грешка на прочита говоря...сега чета, а вече сме го минали и не сме разбрали... (чак пък цял проход да не видим) До тук от х. Българка са 7 км, а от бивка ни – 11км.

В 14 часа тръгнахме от х. Кръстец, наляхме си вода от гарата и в 14,15 часа пресякохме релсите на влака. Видях фургоня, в който преди 6-7 години спахме с Пешо. Приютиха ни железничарите, защото и тогава хижата не бачкаше. Имаше оставен телефон на хижар, но и двата оператора тогава нямаха покритие. За толкова години нищо не се е променило... 

За 25 минути преборихме стръмното изкачване в гората, и излязохме на една полянка, за кoято съм чел много в пътеписите. По спомен вдясно имаше новички постройки.  Напред, където е маркировката продължава е джунгла – само храсти и коприви. А вляво от нея има веломаршрут и разбит стар асфалтов път, който скоро става черен. 

Хванахме, без да се замисляме, левия път от снимката. С табела за веломаршрута вляво, а вдясно на дървото бяха забити табелки за зелен маршрут, сочещи наляво  за с. Станчев хан и защитена местност Студен кладенец. Имаше и 2 табели с червена маркировка наляво – за х. Грамадлива и Хаинбоаз и една червена надясно – за г.д. Българка, откъдето идвахме. Така, че вече е добре маркирано и безпроблемно. А и Яница много добре я беше описала в нейния пътепис, затова когато тръгнахме първо на север, а после на запад (обратно на морето!) не се ошашках, а продъжихме. В 14,40 тръгнахме по велопътеката, в 15,50 бяхме отново там където се събират пътеките – при паметника на загинал турист от Стара Загора. 

Там дори, на обраслата пътека имаше няколко стоварени клона, които да я препречат и някой да не хване по нея, въпреки че си има маркировка и табели. 

По- добре е по другата, която се пада от дясно  на официалната, ако се идва от Хаинбоаз за Кръстец. Ако не е по- къса, то със сигурност е по- бърза. А благодарение на маратона от миналата нощ по дърветата имаше навързани парцалчета. Тук направихме пауза за по парче шоколад, чух се с Петя от магистратурата, не само че са започнали очните, ами почти ги свършват. Уау!

След като излязохме от гората имахме само изкачване. После спускане, букови гори и папратови поляни на богато, в комбинация с жега. Някъде в тея папрати към 16:50 часа видяхме табелка ВОДА / WATER, сочеща надясно, с пирон беше издялкано НЯМА / NO. 

Решихме да не проверяваме има ли, няма ли, имахме си, по- скоро бяхме нетърпеливи да стигаме вече. За пръв път се почувствахме на голо било, но не беше точно било, по- скоро поляна или ливада, не ми беше планинаско вече в душата. Остана далеч на Запад високия Балкан. И с малко неохота продължихме към Морето. В 17,50 видяхме една TV кула или пък за мобилните оператори.... 

Хванахме пътеката вляво от нея по посока на х. Грамадлива. Спуснахме се през една букова гора. Като се излезе от нея се минава през ски- базата Грамадлива и ски пистата (18:05 часа). 

След още 5 минути бяхме на самата хижа Грамадлива. И тя  не работеше също. Но пък за сметка на това имаше супер двор – чешма, баскетболен кош, барбекю,  навес с пейки и маси... ама като не работи – 5 минути почивка, че вече сме минали 26 км за днес.Снимах прословутите табели. 

  

След 5 минути спускане още през гората слязохме на хижа Химик. Но попитахме човека и работниците там какво е това, че с тези цветни градини,  дувари и басейни по- скоро приличаше на хотел Химик. Казаха, че е просто Химик. :) Не е за нас. Апартаменти от 55 лв нагоре и т.н. не. Не и сега. И храна нямат. 

Да се спасяват, продължаваме към х. Предела, трябва да е близо! 

(Извинявам се за цветните снимки... но за да сме обективни няма как да не ги добавя...)

На 15 минути от Химика чухме камионите да фучат през прохода на Републиката (Хаинбоаз). 

Точно в 19 часа бяхме на хижа Предела. Но, влизаме – няма никой, заключено. А сега де? 

Химиците ни бяха казали да ядем в дясното капанче като идем долу. Аз и Велко слязохме от хижата при двете капанчета и влязохме в лявото естествено... Хижаря беше там, ще ни настани. Взехме 4 бири да ги изпием пред хижата с момчетата, те седяха там с багажа. 

Не бързахме да се настаним. За да загрее, на бойлера му трябваха към 2 часа и се отдадохме на ... пиене на бира в капанчето и хапване.

С Фифо решихме да платим със Служебните кинти тази вечер.

Леле какво голямо движение има по пътя!

Обадих се на х. Чумерна за утре вечер да очакват „четирима гладни и жадни мЪже, които правят Ком – Емине”. Човекът отсреща каза, че е хижаря, да не се притесняваме за храна и пиене, ще ни посрещне с песен, пък ще измисли и някакава ракийка. Евала разговор, остава и да е така всичко както звучеше!

В 20:05 часа пиех трета бира,  КЕФ, май сме се дехидратирали... или сме си обикновени хора – гледаме да има за хляба и бирата... Пийвахме и хапвахме. Нямаха ток, но се оказа, че не е проблем, за да ни обслужат. Аз използвах да си попиша и от самосебе си дойде сравнението, че комбинацията от букови гори и папратови поляни с жегата днес е като свинския дроб на скарата и студената Загорка сега... Поет! 

Преди това плеснах един агнешки курбан. Ммм... И едни пържени картофи със сирене, с поредната бира. Загорката е 1,7 лв, супер е, не е като при сестра ми на Евксиноград – 0,95 лв, ама все пак е добре.

Един по един се качвахме да си оставим багажа и да се изкъпем. Сега се сещам, че и този ден не мина без змийка, ама не видях каква беше, само опашката и мернах да се крие. Малко преди рудника Лев. Усойница или слепоок, то такива ни съпътстват основно. Време е за:

СУХАТА СТАТИСТИКА:

19,00 часа х. Предела

27,9 км/ден***357,8км ТОТАЛ  ½ демек трябва да е в Миналото!

6,15 часа движение***4,4км/ч движение средно

3,10 часа престой

9,25 часа общо за деня***3,0 км/ч общо средно

Сметката, банята, леглото...